Решение № 5748 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8237/2011 г.

Решение № 5748 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8237/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на "Симона Турс" ООД, притежаващо ЕИК по Булстат *********, с адрес за призоваване гр. С., р - н "Витоша", ж. к. С., бул. "Симеоновско шосе", № 166, ет. ..., ап. Б4 против решение № 220/16.05.2011 г. на Административен съд - гр. В. Търново, VII - ми състав, постановено по адм. д. № 442 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 070900552/12.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, в частта, потвърдена с решение № 213/15.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 759,10 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 71 ЗДДС (в сила за 2007 г.), съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Счита, че възложителят по договора не е длъжен да проучва дали търговецът - изпълнител има кадрова и тепническа обезпеченост. Незаконосъобразно е вследствие действия/бездействия на доставчика да се утежнява положението на получателя на услугата. В случая материалите са предоставени от "Симона Турс" ООД. В разпоредбата на чл. 71 ЗДДС е регламентирано единственото условие за упражняване правото на данъчен кредит - лицето да притежава фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в която данъкът да е посочен на отделен ред. Заключението по СТЕ не налага извод за нереалност на доставката, а от заключението по ССчЕ е видно, че са спазени изискванията на ЗСч. по отношение на осчетоводяването. Касаторът моли за отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени от ст. юрисконсулт И. Р. в подробен писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което съдът я преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В РА е прието за установено следното: Отказано е на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на данъчен кредит на "Симона Турс" ООД в размер на 11 950 лв. и са определени лихви в размер на 3505,08 лв. по доставка, документирана с фактура № 496/30.12.2007 г., издадена от "Компас Строй" ЕООД. Предмет на доставката е "СМР, съгласно договор за изграждане на семеен хотел". На доставчика е извършена насрещна проверка, като въз основа на нея приходният орган е констатирал липсата на доказателства за материално - техническа и кадрова обезпеченост, неналичие на доказателства за отчетени разходи във връзка с фактурираните услуги. Установено е, че процесната фактура е издадена във връзка с договор за СМР от 1.11.07 г., имащ за предмет изграждането на басейн (с детски басейн, компенсаторен резервоар, филтърно и ограда) и канализация с място на изпълнение хотел "Селена Плаза" гр. П.. Срокът на изпълнение на обекта е бил до 10.01.2008 г., като е уговорено, че цената не включва стойността на вложените материали, а само извършените разходи за труд, механизация и печалба. Представени са два броя акт обр. 19 (от 27.12.07 г. и от 28.12.07 г.). Доставчикът е депозирал и три граждански договора, всичките от 1.08.2007 г., в които обаче не е конкретизирана работата, която трябва да бъде изпълнявана от лицата, страни по договорите, нито пък срокът за който са сключени. Представени са и три броя сметки за изплатени суми от по 300 лева, както и договор за наем от 1.07.2006 г., сключен между "Компас Строй" ЕООД и "Прима Бетон" ЕООД. Предмет на договора е наем на бетонов възел и принадлежащите му площадки, изградени в гр. Н., местн. "Кокалу", а срокът на договора е до 31.08.2006 г. Депозиран е още договор от 9.09.2006 г., сключен между "Компас Строй" ЕООД и "Ира - 66" ООД за наем на строителна и подемна техника, като в чл. 4 е уговорено предаването на техниката с протокол. Приходните органи са проверили трите ФЛ, изпълнители по гражданските договори. Ю. М. е декларирал, че не е извършвал работа по граждански договор през 2007 г. с "Компас Строй" ЕООД. Ст. Ц. е декларирал, че през 2007 г. е работил а обект в гр. Б.. Само Цв. Ц. е декларилал, че през втората половина на 2007 г. е работил на обект, представляващ семеен хотел в гр. П.. Изслушано е заключение по ССчЕ, като вещото лице е отговорило на въпросите какви технически средства са необходими за извършването на СМР - басейн и канализация, за колко човекочаса, възможно ли е това да стане без помощта на технически средства. Според експерта са необходими 668 човекодни за изпълнението на басейна и 70 човекодни за изработването на канализацията. Посочил е и, че е невъзможно изпълнението на договора без автобетонсмесител и автобетон помпа. Заключението по СТЕ е кредитирано, като компетентно, пълно и логично. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че предвид действието на принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 170 АПК, жалбоподателят е длъжен да докаже положителните факти, от чието проявление претендира възникване правото на данъчен кредит. Съпоставени са дейностите според удостоверяването им в актовете - обр. 19 и заключението по СТЕ, както и данните за наличие на трима работници. Формулиран е изводът, че доставчикът не е разполагал със съответната обезпеченост за изпълнение на договорените и фактурирани СМР. Реалността на извършената услуга се преценява съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ППЗДДС след завършването й, респективно на датата на която възникват условията за признаване на приходът от услугата съобразно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Прието е, че жалбоподателят не е ангажирал нови доказателства, които да обосноват изводи, различни от констатациите на административния орган. В този смисъл е счетено за напълно аргументирано заключението по СТЕ, според което е невъзможно да се изпълнят СМР без помощта на автобетонсмесител и автобетон помпа. Решението е правилно и настоящата инстанция го оставя в сила. Обоснован е първоинстанционния извод за законосъобразното приложение по делото на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Наличието на подписан договор за СМР не е достатъчно за да се приеме, че именно "Компас Строй" ЕООД е изпълнил в случая предмета на доставката. От една страна е видно, че доставчикът не притежава необходимата обезпеченост, а от друга страна представените писмени доказателства - актове - обр. 19 и граждански договори са в противоречие с констатациите от заключението по СТЕ. Доказателствата за наета техника и бетонов възел не се подкрепят от заключението по ССчЕ. Вещото лице Дончев се е запознало с всички документи и е отговорило по т. 4 от заключението си, че не е констатирало отчетени разходи за наем и за външни услуги. Заключението е прието без оспорване. Вещото лице инж. Р. Г. е извършило оглед на място, събрало е данни за състоянието и вида на недвижимия имот, след което е изготвило своето заключение. Огледът е проведен в присъствието на представител на жалбоподателя и на техническия ръководител на обекта. Според вещото лице за направата на басейна са били необходими 668 човекодни и кадрови потенциал от 15 строители - строителни работници, изкопчии, кофражисти, арматуристи, бетонджии, водопроводчици, каналджии, шпакловчици и фаянсаджии. Техническите средства за изпълнение на услугите представляват лопати, кирки, мотики, ръбни колички, тесли, триони, арматурни клещи, отверки, електрожени, поялници, стълби, трамбовка, четки, ел. измервателни уреди, кофи и други помощни средства. За изпълнение на канализацията са били необходими 70 чевокодни и кадрови потенциал от 6 строители - строителни работници, изкопчии и каналджии. В разглеждания казус обаче само един работник по граждански договор е потвърдил, че е работил на обект в гр. П.. При изпълнение на бетонните работи са използвани автобетонсмесител и автобетон помпа. За водопроводните, канализационните и електрическите работи също са използвани технически средства. За всички тях обаче не е доказано по делото да са направени счетоводно разходи. Заключението по СТЕ също е прието без оспорване и правилно е кредитирано от административния съд. Спазена е разпоредбата на чл. 202 ГПК, тъй като заключението е обсъдено в съвкупност с останалите доказателства. В този смисъл обосновано не е дадена вяра на данните от двата акта обр. 19. Доставката е елемент от фактическия състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон. В посочения смисъл е аргументирано възражението на ответника от писменият му отговор. Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК