Решение № 5753 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4515/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от В. Т. Т. срещу решение 488/10.03.2025 г., постановено по адм.д. 30/2025 г. по описа на Административен съд Сливен. Производството е образувано и по частна жалба от В. Т. Т. срещу определение 671 от 01.04.2025 г., постановено по адм.д. 30/2025 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-02002024001421-020-001/20.03.2024 г., издадена от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, е възложено извършването на ревизия на В. Т. Т. за определяне на задълженията й за УПФ за самоосигуряващи се лица, за ДОО за самоосигуряващи се лица, за ЗО за самоосигуряващи сее лица, за периода от 18.02.2020 г. до 29.02.2024 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-02002024001421-092-001/19.08.2024 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-02002024001421-091-001/17.09.2024 г. Установено е, че през периода от 19.02.2020 г. до 29.02.2024 г. В. Т. Т. има сключен трудов договор с Винпром Твърдица ЕООД на длъжност главен счетоводител с осигурителен доход в размер на 1200 лв. до 31 декември 2023 г. и 1300 лв. от 01 януари 2024 г. Установено е, че през периода от 18.02.2020 г. до 29.02.2024 г. В. Т. Т. е едноличен собственик на капитала и представляващ на 4 търговски дружества Ем Ес про ЕООД, Агро М ЕООД, Балкан хънтинг резерв ЕООД, Агроинс ЕООД, като през ревизирания период три от дружествата са извършвали дейност. Органите по приходите са приели, че В. Т. Т. в качеството си на едноличен собственик на капитала и представляващ търговските дружества отговаря на условията на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и следва да се осигурява като самоосигуряващо се лице в едно от дружествата по избор през периоди, за които е извършвана дейност съгласно чл. 10 от КСО. Приели са, че осигурителните вноски за ревизирания период са изцяло за сметка на самоосигуряващото се лице и се внасят до 25 числа на месеца, следващ месеца, за който се отнасят върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Според органите по приходите В. Т. Т. в качеството си на самоосигуряващо се лице за периода от 19.02.2020 г. до 29.02.2024 г. е следвало да се осигурява върху минимален осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО в размер на 14,8 процента и дължимите осигурителни вноски не са внесени. При тези обстоятелства органите по приходите са установили неначислените и невнесени осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващото се лице и начислените лихви по реда на чл. 113 от КСО. Органите по приходите са съобразили и чл. 127, ал. 1 от КСО. Приели са, че В. Т. Т. в качеството си на самоосигуряващо се лице за периода е следвало да се осигурява върху минимален осигурителен доход съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО, във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО в размер на 5 процента като дължимите осигурителни вноски не са внесени. При тези обстоятелства органите по приходите са установили задължение за неначислените и невнесени осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващото се лице. Органите по приходите са съобразили и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, приели са, че В. Т. Т. в качеството си на самоосигуряващо се лице за периода от 19.02.2020 г. до 29.02.2024 г. е следвало да се осигурява върху минимален осигурителен доход съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване в размер на 8 процента и дължимите здравноосигурителни вноски не са внесени в нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 2 от КСО. При тези обстоятелства органите по приходите са установили задължение за неначислените и невнесени здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице по реда на чл. 107 от Закона за здравното осигуряване. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на В. Т. Т. е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че задължението за осигуряване на лице, което е едноличен собственик на капитала на търговско дружество може да отпадне единствено в хипотезата, при която дружеството няма дейност. Първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено, че дружествата Ем Ес про ЕООД, Агро М ЕООД, Балкан Хънтинг резерв ЕООД са извършвали дейност през ревизираните периоди подавани са годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, с декларирани приходи и разходи, публикувани са годишни финансови отчети. Първоинстанционният съд е приел, че при определяне на размера на дължимите авансови месечни осигурителни вноски, от органите по приходите правилно е съобразен минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, съобразно ЗБДОО за годините от ревизирания период и правилно е изчислен съответния процент върху минималния осигурителен доход за осигурителните вноски по КСО и за здравноосигурителните вноски по Закона за здравното осигуряване. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Спор между страните по отношение на фактите в производството пред първоинстанционния съд не е съществувал. Правилни са установяванията по фактите на първоинстанционния съд, че за ревизираните периоди В. Т. Т. е работила по трудово правоотношение с осигурителен доход 1200 лв., съответно 1300 лв. Правилни са установяванията по фактите, че за ревизираните периоди В. Т. Т. е била едноличен собственик на капитала и представляващ на четири търговски дружества. Правилни са установяванията по фактите, направени от първоинстанционния съд, че за ревизираните периоди три от търговските дружества, а именно Ем Ес про ЕООД, Агро М ЕООД, Балкан хънтинг резерв ЕООД са извършвали търговска дейност. От Ем Ес про ЕООД са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, подавани са годишни финансови отчети, по данни от информационната система на НАП има назначени лица по трудов договор, дружеството е регистрирано по ЗДДС. Установено е, че за процесните периоди са сключвани договори за продажба и покупка на моторни превозни средства, нотариален акт за продажба на недвижим имот, издавани са фактури. От Агро М ЕООД са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, годишни финансови отчети за дейността. Балкан хънтинг резерв ЕООД също е извършвало дейност през ревизираните периоди, подавало е годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. Следователно, търговските дружества не могат да бъдат определени като предприятия, които не са осъществявали дейност през ревизираните периоди, доколкото не отговарят на дефиницията по параграф 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. Съгласно посочения текст, предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период са предприятия, за които едновременно са налице следните условия през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и или продажба, не са осъществявали покупка на стоки или услуги с цел получаване на доходи и печалби. Дружеството е публикувало годишни финансови отчети, с което е изпълнило задължението си по чл. 38 от Закона за счетоводството. Подобно задължение не възниква за предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период по правилото на чл. 38, ал. 8, т. 2 от Закона за счетоводството. Не се установява обстоятелството дружеството да е подало декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 1 от Закона за счетоводството декларация с която се декларира неосъществяването на дейност през съответния отчетен период. При съобразяване на тези обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, следва несъмнения извод, че посочените търговски дружества са осъществявали дейност през ревизираните периоди. Несъмнено е обстоятелството, че за ревизираните период едноличен собственик на капитала, управител и представляващ на търговските дружества е В. Т. Т.. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО, самоосигуряващ се е всяко лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В. Т. Т. в качеството си на едноличен собственик на капитала на посочените търговски дружества отговаря на условията по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и е следвало да се осигурява като самоосигуряващо се лице. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че В. Т. Т. в качеството на самоосигуряващо се лице за периода 19.02.2020 г. - 29.04.2024 г. е следвало да се осигурява върху минимален осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО в размер на 14.8 процента. Съгласно чл. 9, т. 2 на ЗБДОО за 2020 г. е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица в размер на 610 лв., а максимален размер на осигурителния доход 3000 лв. за 2021 г. е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица в размер на 650 лв., а максимален месечен размер на осигурителния доход 3000 лв. За 2022 г. е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица в размер на 650 лв., максимален размер на осигурителния доход 3400 лв. За 2023 г. е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица в размер на 710 лв., максимален месечен размер на осигурителния доход 3400 лв. За 2024 г. е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица в размер на 933 лв., максимален месечен размер на осигурителния доход 3750 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вноските за УПФ за самоосигуряващи се лица. Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в УПФ, лицата, родени след 31.12.1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че В. Т. Т. в качеството си на самоосигуряващо се лице за периода 19.02.2020 г. 29.02.2024 г. следва да се осигурява върху минимален осигурителен доход съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО, във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО, в размер на 5 процента. Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски да държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7. Съгласно чл. 157, ал. 5 от КСО, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно законосъобразността на ревизионния акт в частта му на установените задължения за вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица. При съобразяване на установените по-горе обстоятелства, в качеството си на самоосигуряващо се лице В. Т. Т. за процесните периоди е следвало да се осигурява върху минимален осигурителен доход съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване в размер на 8 процента. При съобразяване на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да се определи като правилно. Правилно е и обжалваното определение 671 от 01.04.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на В. Т. Т. за изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските. Присъдените разноски са в размер на 1467 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Правилно първоинстанционният съд е съобразил фактическата и правна сложност на спора. Присъдените разноски са разумни и обосновани. Съобразен е предмета на спора. Присъдените разноски са съобразени и с активното процесуално поведение на процесуалния представител на административния орган, с познаването от негова страна на приложимите норми от националното право обстоятелство, което се установява от процесуалното поведение на процесуалния представител на издателя на административния акт, така и от представените по делото писмени бележки. Тази съдебна инстанция не приема разбирането, че присъдените разноски в посочения размер са непропорционални. С оглед на обстоятелството, че това е минималният размер на разноските, определени съобразно наредбата не биха могли да се определят като неразумни. При разумност на присъдените разноски, съобразени с процесуалното поведение на процесуалния представител и несъмненото познаване от негова страна на спора, присъдените разноски се определят и като пропорционални. Не се установява и обстоятелството на присъдени необичайно високи разноски за юрисконсулт. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение