Решение № 109 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4727/2007 г.

Решение № 109 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4727/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. С. (Райко Б. С.), Асеновград, подадена от пълномощника му адвокат В, срещу въззивно решение № 1137 от 15.06.2007 г. по гр. дело № 1101/2007 г. на Пловдивския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е допустим. Искът е недопустим, тъй като ищецът П. В. П. е правоприемник на ЖСК "Л" поради придобиването на процесните имоти чрез тази ЖСК. Ревандикационният иск на последната срещу него пък вече е уважен с влязло в сила решение по гр. д. № 117/1999 г. на Асеновградския районен съд. Според разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) това решение е задължително за страните и правоприемниците им. Освен това по делото не е доказано, че сградата е завършена и приета с акт обр.16, както и да е съставен окончателен разделителен протокол по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК. Щом това е така, то ЖСК нe e прекратена и ищецът не може да претендира нито ревандикация на имотите, нито обезщетение за ползването им. Ответникът по касационната жалба П. В. П., Асеновград, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С решение № 1724 от 1.11.2005 г. по гр. дело № 2050/2005 г. Пловдивският окръжен съд е обезсилил като недопустимо решение от 26.05.2005 г. по гр. д. № 301/2003 г. на Асеновградския районен съд относно иска с правно основание чл. 108 ЗС и е оставил в сила решение № 16 от 09.03.2004 г. по гр. д. № 301/2003 г. на Асеновградския районен съд в частта, с която Р. Б. С. е осъден да заплати на П. В. П. обезщетение за ползване на апартамент и гараж, находящ се в град А. в размер на 1 877.40 лв. С решение № 314/19.04.2007 г. по гр.дело № 108/2006 г. на ВКС на РБ е отменено решение № 1724 от 1.11.2005 г. по гр. дело № 2050/2005 г. на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С обжалваното решение № 1137 от 15.06.2007 г. по гр. дело № 1101/2007 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение от 26.05.2005 г. по гр. д. № 301/2003 г. на Асеновградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. В. П. срещу Р. Б. С. иск за предаване владението на апартамент № 9 на V жилищен етаж и гараж № 10 със застроена площ от 16.2 кв. м., находящи се в Асеновград, кв. "И", ул. "....." № 11 "А". По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) искът е уважен като основателен. Решение № 16 от 9.03.2004 г. по гр. д. № 301/2003 г. на Асеновградския районен съд е оставено в сила в частта, с която Р. Б. С. е осъден да заплати на П. В. П. обезщетение за ползване на същите имоти в размер на 1 877.40 лв. Въззивният съд е приел, че ищецът П. В. П. се легитимира като собственик на процесните имоти с нотариален акт, издаден по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, но не е правоприемник на ЖСК "Л" и предявеният ревандикационен иск е допустим. Установено е по делото, че за исковия период ответникът е ползвал имотите без основание. Твърденията на касатора са взаимноизключващи се. Едновременно се твърди, че ревандикационният иск е недопустим, тъй като ищецът е правоприемник на ЖСК "Л", а искът на кооперацията с правно основание чл. 108 ЗС за същите имоти срещу него вече е уважен с влязло в сила решение № 295 от 15.12.2000 г. по гр. д. № 117/1999 г. на Асеновградския районен съд, както и че ЖСК не е прекратена по реда на чл. 35, ал. 3 ЗЖСК, т.е., че няма правоприемство. Обосновано въззивният съд е приел, че ЖСК "Л" е прекратена по реда на чл. 35, ал. 3 ЗЖСК със снабдяването на всичките и членове с нотариални актове. Ищецът П. В. П. се легитимира като собственик на процесните имоти с нотариален акт, издаден по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. След като е безспорно установено, че жилищната сграда, в която се намират имотите, е изградена в груб строеж, то е извън предмета на делото дали същата е въведена в експлоатация или не. Когато ЖСК е построила сградата и снабдила членовете си с нотариални актове за имотите, както е в разглеждания случай, прекратяването и настъпва по право със снабдяването на последния член с нотариален акт. Неправилен е обаче изводът на въззивния съд, че ищецът не е правоприемник на ЖСК "Л". Според Постановление № 4 от 18.05.1987 г. на Пленума на Върховния съд със снабдяването с нотариален акт членът на ЖСК става правоприемник на ЖСК за активите и пасивите, съответстващи на имота, който е придобил от ЖСК. Оттук следва, че след като за същите имоти срещу касатора - ответник вече е уважен с влязло в сила решение № 295 от 15.12.2000 г. по гр. д.№ 117/1999 г. на Асеновградския районен съд ревандикационен иск, то предявеният в настоящото производство идентичен иск е недопустим съобразно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.) поради забраната за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Ето защо предявеният ревандикационен иск е недопустим. Въззивното решение и първоинстанционното решение на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.) във връзка с чл. 209, ал. 1, изр. първо ГПК (отм.) като недопустими следва да се обезсилят и производството по делото в същата част да се прекрати. Обжалваното решение в частта относно иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора деловодни разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.