Решение № 4640 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 208/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. Д. Д. с адрес в [населено място], [адрес] против Решение 1520/20.11.2024г. на Административен съд- Кърджали по адм. дело 359/2024г. С него се отхвърля жалбата й срещу Решение 2153-08-173/20.08.2024г. на директора на ТП на НОИ- Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания ЗД-1-08-01656231/26.07.2024г. и ЗД 1-08-01656222/26.07.2024г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Кърджали. Поддържа доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че за административният орган същата дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 2005г. до 2015г. е зачетена за трудова дейност, а за периода 2016г. - 2024г. приема, че не е трудова, което е противоречие в констатациите и правните изводи. Поддържа, че са подавани данъчни декларации и доказателства за реализация на земеделска продукция, а неправилно се приема, че доходите не са от трудова дейност. Оспорва изводите, че годишните данъчни декларации не установяват трудова дейност. Представя доказателства в касационната инстанция с искане решението да бъде отменено, ведно с последиците. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - Кърджали взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Д. Д. против Решение 2153-08-173 от 20.08.2024г. С него се отхвърля жалба на Д. против Задължителни предписания от 26.07.2024г., издадени от старши инспектор по осигуряването, контролен орган в ТП на НОИ-Кърджали. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съображенията са, че за периода 01.01.2016г. до 07.2024г. е упражнявала трудова дейност като земеделски производител и продължава да е такъв, упражнява трудова дейност, реализира продукция за продажба от работа в труден планински район, всяка година попълва данъчна декларация за реализираните приходи и спазва всички изискванията на данъчното и осигурително законодателство. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел, че регистрацията като земеделски стопанин за отглеждане на животни и птици, изисква регистриране на ферма, съгласно разпоредбите на Закона за животновъдството и при липса на такава регистрация производството е за лични нужди, по отношение на производството на зеленчуци, приел от доказателствата, че не се установява, че са продавани зеленчуците, които се твърди, че са произвеждани. Приел също, че подаването на данъчни декларации не установява доход, реализиран от дейност като земеделски производител. При приетото за установено е постановено решението. Решението е неправилно като постановено при наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и нарушение на материалния закон. Видно от приложената преписка преди издаване на задължителните предписания е съставен констативен протокол от 26.07.2024г. В него, в производство по чл. 108 КСО е установено, че К. Д. Д. е регистрирана на основание чл. 1 , ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина и морските лица, като самоосигуряващо се лице/земеделски стопанин/ за периоди 25.02.2005г. -01.01.2011г., от 29.092012г. до 01.09.2017г., от 06.12.2017г. до 01.05.2021г., от 01.07.2021г. и декларира, че ще се осигурява от 10.01.2010г. за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт. Посочено е, че за горните периоди и до 04.07.2024г. има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с декларация обр. 1 с код за вид осигурен "13". Посочена е информация от Областна дирекция "Земеделие"-Кърджали във връзка с регистрацията като земеделски стопанин и от представените копия на справка за дейността е установено дати на регистрация в периодите, посочени по горе с място на дейност в землищата на [населено място] с говеда и биволи в т. ч. крави месодайни, като в регистрацията от 15.02.2018г. е посочено намерение за засаждане на картофи 0.0600ха, като от последната регистрация с дата от 29.01.2024г. с място на дейност в землищата на [населено място] е посочено намерение засаждане на картофи - 0.0600 ха и естествени ливади 0.0400 ха. Посочено е, че съгласно разпоредбите на Закона за животновъдството обекти, в които се отглеждат животни за добив на суровини и храни за продажба се определят като ферми, ако не са регистрирани, продукцията е за лична консумация и не може да се предлагат на пазара суровини и храни. Също така, заявеното намерение да се произвеждат зеленчуци не означава трудова дейност като земеделски производител. При липса на трудова дейност в спорните периоди, лицето не е упражнявало трудова дейност и не е осигурено лице, поради което е разпоредено със задължителните предписания да се заличат данните по чл. 5, ал. 4 , т. 1 КСО. В решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали е посочено в мотивите, че съгласно чл. 13 от Закона за животновъдството производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето, възпроизвеждането на селскостопански животни и производството на животински продукти, предназначени за продажба. Предвидено е, че обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на българската Агенция по безопасност на храните с уникален номер. Посочено е, че в животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и легално определение на понятието ферма е дадено в § 1, т.46 и т. 47 от ДР ЗЖ. При изложеното е прието, че за К. Д. Д. не се установява да е извършвала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, който да произвежда продукция с цел предлагане на пазара, а напротив, декларираните от нея животновъдни обекти представляват лично стопанство и се ползват за лични нужди без право на продажба, което води до извод, че регистрацията е единствено и с цел придобиване на стаж. Действително основният юридически факт за възникване на осигурително правоотношение е качеството на осигурено лице, а такова е лице, което е упражнявало трудова дейност. В настоящия случай са налице доказателства като регистрация в регистъра на земеделските стопани, годишни данъчни декларации, а в касационното производство се представят протоколи за приемане и предаване на земеделска и животинска продукция, като датите на доказателствата съответстват на заявеното по регистрацията за производство на животинска продукция и земеделска такава. При така събраните налични доказателства следва да бъде установено извършването на трудова дейност в качеството на самоосигуряващо се лице земеделски стопанин. Обстоятелството, че няма регистрация на животновъдния обект, може да означава, че лицето не произвежда с цел продажба, което е в съответствие с качеството лично стопанство и производство за собствени нужди, но може да е налице производство с цел продажба и такива има доказани, в нарушение на законовите изискванията за регистрация, което е нарушение, но не изключва трудова дейност като земеделски производител. Какво е действителното фактическо положение следва да бъде установено с всички допустими доказателства по АПК. Пред административния орган производството се провежда съгласно изискванията на чл. 9 АПК за служебното начало, при спазване изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата и събиране на доказателствата, при спазване на разпоредбата на чл. 34 АПК за участие на страната в производството. В съдебната фаза съдът е дал указания на страните -л. 29, че са длъжни да установяват фактите, на които основават своите искания или възражения, но в мотивите съдът е приел изводите на административния орган в заключение, че не се установява извършването на трудова дейност. По отношение на земеделската продукция, приетият критерии в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ -Кърджали е съгласно §1, т. 27 от ДР на Наредба 10 от 10.06. 2016г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства", който критерий е нормативно неприложим в случая, а правила и изводи относно количествен критерий за разграничение на площта, от която се произвежда или може да се произведе земеделска продукция не се сочи. Няма доказателства какво може да се произведе от заявената площ, достатъчна ли е продукцията за лични нужди и за продажба, времето на използване на земеделската площ през годината, поради което автоматичен извод, че площта е недостатъчна за производство с цел продажба не се основава на относими нормативни правила и доказателства по делото. По делото в съдебната фаза съдът не е проявил процесуална активност да установи спорните факти по делото, при правилно определен предмет на спора. Фактическият извод, че при липса на регистрация на животновъден обект, всъщност е производство за лични нужди и заявената площ е недостатъчна за производство на зеленчуци с цел продажба, следва да бъде изведен след събиране и цялостна проверка на доказателствата по делото, с участието на страните и при упражнено служебно начало от административния орган, за установяване на фактите от значение за правилното решаване на спора. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваното решение и делото се върне на органа за ново произнасяне спорните права на осигуреното лице. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение