Решение № 1011 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11780/2009 г.

Решение № 1011 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11780/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Авто-транс комплект - Христина Ангелова" - гр. Варна, подадена чрез адв. Георги Амуджиев, срещу Решение № 436 от 18.06.2009 г. по адм. дело № 3 от 2008 г. на Варненския окръжен съд - V състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ против ДРА № 3606 от 19.12.2005 г. на ТДД - Варна, потвърден с Решение № 103 от 02.03.2006 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта, в която са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчния период 2004 г. - данък върху дохода в размер на 6295,40 лв. и лихви - 484,38 лева. Касаторът поддържа, че съдебното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, ЕТ моли да бъдат отменени решението на окръжния съд и обжалваният ДРА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото пред ВОС е повторно - след постановяването на Решение № 100 от 04.01.2008 г. на Върховния административен съд - I отделение, по адм. дело № 6984 от 2007 г., с което е отменено Решение № 522 от 31.05.2004 г., постановено по адм. дело № 622 от 2006 г. на Варненския окръжен съд, а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След връщането на делото и в производството по адм. дело № 3 от 2008 г. Варненският окръжен съд е установил следното: По процесния ДРА на ЕТ е увеличен финансовият резултат на основание чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ и чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) със сумата от 23 996, 29 лв., представляващи разходи за дизелово гориво, закупено от "Сикк ойл" ЕООД по фактури без фискален бон от ЕКАФП, като е определен допълнително данък върху дохода за 2004 г. в размер на 6295,40 лв. и е начислена лихва в размер на 475,93 лв. за периода от 08.05 до 19.12.2005 година. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ при първоначалното разглеждане на делото съдът е установил, че в счетоводството на продавача "Сикк ойл" ЕООД горивото е продадено, за което са съставени първични счетоводни документи - данъчни фактури, на базата на които са извършени счетоводни записвания по дебита на сметка 411 "Клиенти" и по кредита на сметка 702 "Приходи от продажба на стоки". Съобразно заключението оборотите от приходите и разходите, както и финансовият резултат от дейността на доставчика са намерили отражение и са декларирани по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО (отм.) в декларацията за 2004 г. и в оборотната ведомост за 2004 година. От експертизата е установено, че продажбата на гориво се е извършвала от специализирано транспортно средство "цистерна Мерцедес за гориво", която е притежавал доставчикът, като същият не е разполагал с други специални средства за продажба на гориво - "бензиноколонки" или други. От заключението на допълнителната ССЕ окръжният съд е установил, че през 2004 г. "Сикк ойл" ЕООД не притежава бензиностанция - съгласно записванията по счетоводните сметки от група 20. Първоинстанционният съд е установил, че през 2004 г. са били в сила договор № 7 и анекси към него, сключени между "Сикк ойл" ЕООД и "Па-ойл" ООД, за съхранение на гориво, като въз основа на този договор "Па-ойл" ООД съхранява горивото на "Сикк ойл" ЕООД. Взаимоотношенията между "Сикк ойл" ЕООД и жалбоподателя относно зареденото количество гориво са уреждани с т. нар. "опис за безкасово зареждащите гориво автомобили на фирма", като описите са съставяни, когато жалбоподателят е получавал гориво от "Сикк ойл" ЕООД, и в тях са посочвани датата, видът и количеството гориво, получено от жалбоподателя на съответната дата. По делото е представено Решение № 179 от 14.03.2008 г. по адм. дело № 585 от 2006 г. на ВОС, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Авто-транс комплект-Христина Ангелова" против ДРА № 3316 от 19.12.2005 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 115 от 02.03.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на ЕТ не е признат данъчен кредит от 10 493,15 лв. по доставки от "Сикк ойл" ЕООД за данъчните периоди м. 09.2004 - 01.2005 година. Решението на ВОС е оставено в сила с Решение № 11428 от 30.10.2008 г. по адм. дело № 6232 от 2008 г. на Върховния административен съд, като от мотивите на двете решения е видно, че правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Сикк ойл" ЕООД, не е признато на ЕТ поради липса на доказателства за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Окръжният съд е констатирал, че тези доставки са същите, със стойността по които е извършено увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) с процесния ДРА. Предвид наличието на влязло в сила решение, с което е прието, че е налице нереалност на сделките по процесните фактури, както и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.) решаващият състав е приел, че законосъобразно е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя. Съобразно горното ВОС е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил ДРА. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Във връзка с увеличения финансов резултат на жалбоподателя следва да се посочи, че за да се признаят паричните суми като разход за целите на данъчното облагане, е необходимо да е проявен следният фактически състав: 1. разходът да е действително извършен; 2. да е в резултат на осъществена дейност в предприятието; 3. да е извършен през съответната данъчна година; 4. да е осчетоводено съобразно изискванията в нормативните актове; 5. да е налице съпоставимост между приходи и разходи. Липсата на който и да било елемент от фактическия състав не позволява разходът да бъде признат за целите на данъчното облагане и съответно със стойността му да се намали финансовият резултат. Тъй като в конкретния случай от приложените по делото Решение № 179 от 14.03.2008 г. по адм. дело № 585 от 2006 г. на ВОС и Решение № 11428 от 30.10.2008 г. по адм. дело № 6232 от 2008 г. на Върховния административен съд безспорно е установена липсата на реалност на доставките по процесните фактури, идентични с тези по настоящия казус, то правилно окръжният съд е приел, че следва да бъде увеличен финансовият резултат на жалбоподателя на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). С оглед горното следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК , във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение,