Решение № 514 от 5.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1751/2013 г.

Решение № 514 от 5.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1751/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. В. К., изготвена от защитник, срещу присъда № 28 от 18.VI.2013 г. по внохд № 340/2013 г. на Софийския апелативен съд, която е нова след отмяната на присъда № 32 от 1.Х.2012 г. по нохд № 252/2011 г. на Пернишкия окръжен съд. С присъдата на първоинстанционния окръжен съд Ц. В. К. е признат за невиновен в това, на 3.IХ.2009 г. в /населено място/ да е разпространил 0.098 гр на стойност 8.82 лв. от високорисковото наркотично вещество хероин, което деяние К. да е извършил на публично място и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. трето и т. 4 НК. С обжалваната въззивна присъда К. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение, и е наказан с 1 г. лишаване от свобода, която да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Според подалия жалбата защитник деянието на К. - ако се приеме за извършено - е преди всичко несъставомерно, тъй като "елементарното граматическо тълкуване" на употребеното в закона "разпространява" налагало извода, че "следва да има поне две сделки, за да има разпространение". Следващото възражение е за недоказаност на обвинението-преимуществено косвените доказателства са анализирани от защитата със заключението, че "това няма как да е вярно", а пряко уличаващите в престъплението, извършено от подсъдимия, показания на свидетеля Р. Б. Д. са счетени за компрометирани, "изтръгнати от свидетеля с насилие", както Д. бил заявил пред първоинстанционния съд. Искането е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника, който я е изготвил. Представителят на ВКПр не споделя възраженията срещу правилността на обжалваната присъда и дава заключение за оставянето й в сила. ВКС също намира жалбата за неоснователна. На всички сега направени възражения срещу доказателствената обезпеченост на обвинението и осъждането съобразно него на подсъдимия, отговор се съдържа в подробните мотиви към обжалваната присъда. Анализирайки поотделно и взаимносвързано фактите, установени посредством показанията на полицейските служители С. С., К. К., П. В. и Н. Н., както и посредством показанията на Р. Д., комуто подсъдимият е продал инкриминираното наркотично вещество, съставът на апелативния съд е стигнал до единствено възможните логични изводи, че: на посочените в обвинителния акт време и място се е осъществила среща между подсъдимия и Р. Д.; на тази среща подсъдимият е продал на Д. пакетче, съдържащо посоченото в обвинителния акт количество хероин; това пакетче се е намирало в Д. през цялото време на проследяването му от мястото на срещата с подсъдимия до влизането в жилището на Д.; непосредствено преди да бъде задържан, Д. е изхвърлил същото пакетче в коридора на жилището. Съдът убедително е защитил становището си за свидетелската годност на Д., позовавайки се на експертното му освидетелстване, както и това за обективността на показанията му при досъдебното разследване, а не пред съда. Изразеното от защитата съмнение, "разказите на полицейските служители /да/ са нагласявани", за да се създаде "постановка на подсъдимия" и "се постигне целта, че... е осъществена сделка" между К. и Д., в която инсценировка се съзира и "разковничето" за взетото от въззивния съд неправилно решение, лесно би могло да се разсее, ако се прочетат внимателно мотивите към въззивната присъда, отличаващи се включително с липса на лековерие, каквото внушение се цели с коментираното съмнение. Не може да се сподели и твърдението за незаконосъобразност на присъдата с довода за "елементарното", според защитата, тълкуване на употребения в ал. 1 и 2 на чл. 354а НК глагол "разпространява", което тълкуване не позволявало съставомерност по този чл. на едно деяние. Действието "разпространява" се осъществява винаги, когато предметът на разпространението - в зависимост от естеството му - стане достояние или премине в притежание на поне още едно лице, извън разпространилото го, а срещу абсурдността на коментирания довод е достатъчно само да се възрази, че предметът на единичната сделка би могъл да бъде в количества и стойност, при които подобно твърдение би било дори немислимо, още по-малко - изречено. По дотук изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС