Решение № 9752 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2010 г.
ВАСIV отделение13.07.2010 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 14.07.2009 г., постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-з състав по адм. д. № 4612/2006 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9752 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби, подадена от Тодор Петров Шишков срещу решение от 14.07.2009 г., постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-з състав по адм. д. № 4612/2006 г. От изложените в касационните жалби доводи се извеждат основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК - решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Доводите, че решението е постановено при непълнота на доказателствата не могат да се разглеждат в това производството, тъй като в чл. 209 от АПК не е предвидено такова касационно отменително основание. Жалбоподателя прави искане на отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се задължи административния орган да изготви оценка на подлежащото на обезщетяване имущество. Ответникът министъра на земеделието и храните чрез процесуалния си представител юрк. Влаевска излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на заповед № РДI46-691 от 18.05.2006 г. С оспорения административен акт зам. министър на земеделието и горите е отказал право на обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ за наследници на Расуда Милушева Кадиева. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че жалбоподателя не е доказал наличието на трите кумулативни изисквания за признаване на правото му на наследник на изселник да бъде обезщетен по реда на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че от представените архивни документи не може да се направи извод за наличие на предпоставките за обезщетяване на жалбоподателя като наследник на Расуда Милушева Кадиева. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните основания за отмяна. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Лица, неполучили облигации са тези по § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и това са български граждани, или техни наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. В разпоредбата на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ са предвидени три кумулативни изисквания за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.) и да са били изоставени от правоимащите поради каквато и да е причина на гръцка територия. За да бъде признато заявеното право на обезщетение в тежест на заявителя е да докаже наличие и то при условията на кумулативност наличието на всички предпоставки. В случая това не е било сторено от касационния жалбоподател въпреки даваните от решаващият съд указания. Доказателства, които да удостоверяват наличие на предпоставките за обезщетяване на наследници на Расуда Милушева Кадиева не се представят и с касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Аналогично при отказ за признаване на права в тежест на оспорващата страна е да докаже, че са били налице предпоставките за признаване на правата му. В случая това не е сторено, поради което правилно съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ за признаване на право на обезщетяване. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение