Решение № 7538 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1929/2019 г.

Решение № 7538 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1929/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Генерална Агенция Витоша 2010" ЕООД, ЕИК: 201345738, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Лозенец", ул. "Плачковица" 1, партер, подадена чрез пълномощник - адвокат С. Узунян, против Решение № 7811/20.12.2018 г., постановено по административно дело № 4467/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2038/22.12.2017 г., /ДСЦ17-ТД26-405(13)/22.12.2017 г./, издаден от Х. Димова –старши инспектор по приходите в отдел "Общински приходи - Средец/Триадица" на Дирекция "Общински приходи" към Направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, потвърден с Решение № СФД18-РД28-24/6.02.2018 г. на Директора на Дирекция "Общински приходи" към Направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община. В касационната жалба са наведени касационни основания за неправилност на съдебния акт съгласно чл. 209, т. 3 АПК – поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи за това, че декларираните недвижими имоти са жилищни и се използват само за задоволяване на жилищни нужди, като това че са извършвани ремонтни дейности не означава, че същите не се използват за нежилищни нужди. На следващо място оспорва изводите на съда, че имотите са декларирани като нежилищни, с аргумента че при описание на имотите в декларациите изрично е посочено, че същите не се ползват със стопанска цел. Твърди, че е попълнил частта в декларацията за нежилищни имоти, тъй като органът по приходите е отказал да приеме декларацията без да е попълнена тази част. По изложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се установят задължения за местни данъци и такси съответстващи на нормите за облагане на жилищни имоти. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция "Общински приходи" към Направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който в тежест на "Генерална Агенция Витоша 2010" ЕООД е определен данък недвижими имоти ведно с лихви за просрочие в общ размер на 980, 70 лева за периода от 1.03.2017 г. до 31.12.2017 г. и такса за битови отпадъци за същия период ведно с лихви за просрочие в общ размер 5262, 30 лева. Съдът е обсъдил и анализирал всички представени по делото доказателства, въз основа на което е извършил следните фактически установявания: Имотите, за които са определени спорните ДНИ и ТБО, са собственост на дружеството-жалбоподател. Същите са декларирани както следва: с декларация по чл. 14. ал. 1 с вх. № 7224048662/5.04.2017 г. е деклариран Апартамент № 25 с площ от 96. 40 кв. м. и мазе: 5. 30 кв. м. с паркомясто № 30 с площ от 12. 50 кв. м. и паркомясто № 31 с площ 12, 50 кв. м.. находящ се в административна сграда с административен адрес: гр. София, ул. "Емилиян Станев" № 1 Б, вх. А. Открита е данъчна партида № 72. 24 Р 192285; и с декларация по чл. 14, ал. 1 с вх. № 7224048661/5.04.2017 г. е деклариран Апартамент № 24 с площ от 127, 50 кв. м. с паркомясто № 26 с площ от 13. 00 кв. м. и Паркомясто № 27 с площ 13. 00 кв. м.. находящ се в административна сграда с административен адрес: гр. София, ул. "Емилиян Станев" № 1 Б, вх. А. Открита е данъчна партида № 7224 Р192284. Имотите са декларирани като нежилищни имоти на предприятие като в декларациите по чл. 14 от ЗМДТ е попълнена страница 7, която се попълва само за нежилищните имоти на предприятия. Декларациите са подадени от А. Тодорова – пълномощник на дружеството. В хода на съдебното производство е проведен разпит на същата в качеството ? на свидетел. Прието е и заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, която е изчислила размера на данък недвижими имоти и такса смет за декларираните от жалбоподателя в цитираните декларации имоти, в случай че същите са обявени като жилища и служат за задоволяване на жилищни нужди. Въз основа на така установените факти, съдът се е произнесъл по спорните въпроси и възражения, като е приложил относимите разпоредби от Закона за местните данъци и такси и Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. В съдебното решение се съдържат подробни и обосновани изводи относно валидността на оспорения акт, неговата процесуална и материална законосъобразност, които изводи се споделят от касационната инстанция, тъй като съответстват на установените по делото факти и на материалния закон. След като е установил, че в конкретния случай с подаване на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ е попълнена страница 7 от жалбоподателя, която се попълва само за нежилищните имоти на предприятия, съдът е приел, че по този начин "Генерална Агенция Витоша 2010" ЕООД е декларирало имотите като нежилищни имоти. Посочил е, че въз основа на декларираните от жалбоподателя факти и обстоятелства е определен размера на данъка върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, съобразни разпоредбите на ЗМДТ. Изложени са мотиви, че задълженото за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци лице не може в хода на административното и на съдебното производство да оборва фактите от собствената си данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ и да доказва, че декларираното в нея е несъответно на фактическото ползване на имотите. Посочено е, че наличието на разлика между декларираното и фактическото предназначение на имотите жалбоподателят е следвало да се отстрани по реда на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ към датата на настъпилата промяна на предназначението. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ /в относимата редакция/ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентният орган по приходите. Ако след придобиването на имота или на правото, настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок - чл. 14, ал. 3 ЗМДТ. Следователно подаването на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 и 3 ЗМДТ е едно процесуално задължение на задълженото лице, произтичащо пряко от закона. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва по отношение декларираните факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. Правилно съдът е приел, че в случая с подаване на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ е попълнена страница 7 от "Генерална Агенция Витоша 2010" ЕООД, която се попълва само за нежилищните имоти на предприятия и следователно по този начин дружеството е декларирало имотите като нежилищни имоти. Въз основа на декларираните от жалбоподателя факти и обстоятелства законосъобразно е определен размера на данъка върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, съобразни разпоредбите на ЗМДТ. Неоснователно е твърдението на касатора, че е попълнил частта в декларацията за нежилищни имоти, само защото органът по приходите е отказал да приеме декларацията без да е попълнена тази част. Съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетелката А. Тодорова, че служител от Столична община е накарал свидетелката да попълни част ІІІ /страница 7 от декларациите/, което се отнася само до нежилищни имоти, собственост на предприятия. Правилно съдът е съобразил, че Тодорова е действала като пълномощник на дружеството и е следвало да съгласува действието си с управителя му, а от друга страна последната е счетоводител на жалбоподателя и ясно е съзнавала какви действия извършва. Обосновано е заключението на съда, че задълженото за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци лице не може в хода на административното и на съдебното производство да оборва фактите от собствената си данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ и да доказва, че декларираното в нея не съответства на фактическото ползване на имотите. Задължението за данък върху недвижимите имоти възниква с възникване на юридическата връзка между субекта и обекта на облагане - правото на собственост или ограничено вещно право. Размерът на данъка следва да бъде винаги определен на основата на законовоустановените изисквания, част от които са и верните данни за вида на имота, местонахождението и предназначението му. Задължението за предоставяне на тези данни и за тяхната вярност е на данъчно задълженото лице. В случая ДНИ и ТБО са изчислени въз основа на подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ от собственика на имотите и посочения в тях вид на имотите – нежилищни имоти, поради което законосъобразно са определени. Съдът правилно е посочил редът, по който може да бъде отстранено несъответствието между декларираното и фактическото предназначение на имотите. Собственикът на имота в качеството му на задължено лице по чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ не се е възползвало от възможността да декларира настъпили промени във вече декларираните обстоятелства в указания в чл. 14, ал. 3 ЗМДТ срок, поради което и подадените декларации имат обвързващо за собственика на имота действие. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. Разноски: Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от страна на ответника по касация, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 642, 15 лв. определено съобразно нормата на чл. 161 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение