Решение № 274 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2017 г.

Решение № 274 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 489 от 20.03.2017 г. по адм. дело № 129/2017 г. по описа на Административен съд В., VIII състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 191400786 от 30.04.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП В., в частта, потвърден с Решение № 380 от 30.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В., с която на А. Х. Й. са установени задължения за внасяне за ДДФЛ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за дейността като земеделски производител, както следва: за 2010 г. - в частта над 4440,72 лева със съответните лихви за забава; за 2011 г. - в частта над 2740,79 лева със съответните лихви и за 2012 г. - в частта над 3114,11 лева със съответните лихви.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора АС В. неправилно е приел, че сумата, с която следва да се увеличи финансовия резултат за 2010 г., е в размер на 5235,50 лева, а от доказателствата по делото се установявало, че сумата относно неотчетени приходи от субсидии за 2010 г. е в размер на 17 500 лева. На второ място, съдът оспорва начина на определяне на дължимия данък от съда, като поддържа, че от данъчната основа следва да се приспаднат само декларираните от ревизираното лице задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, така както е направено с процесния РА, а не по- голям размер на ЗОВ, както е извършил съда съобразно дължимия осигурителен доход. Иска отмяната на решението в посочената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на РЛ срещу РА в съответната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция.

Ответната страна - А. Х. Й., чрез процесуалния си представител адв. И. А. в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на решението в обжалваната му част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационен контрол е решението, постановено по адм. дело № 129/2017 г. по описа на АС В. по реда на чл. 226 от АПК в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 191400786 от 30.04.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП В., в частта, потвърден с Решение № 380 от 30.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В., с която на А. Х. Й. са установени задължения за внасяне за ДДФЛ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за дейността като земеделски производител, както следва: за 2010 г. - в частта над 4440,72 лева със съответните лихви за забава; за 2011 г. - в частта над 2740,79 лева със съответните лихви и за 2012 г. - в частта над 3114,11 лева със съответните лихви.

В останалата част решението на АС В. не се обжалва.

За да отмени РА в посочените части, на първо място, по отношение на данъчен период 2010 г. във връзка с доходите на лицето като земеделски производител съдът е приел, че финансовият резултат следва да се преобразува в посока увеличение със сумата в размер на 5235,50 лева, представляваща неотчетени приходи от субсидии, вместо със сумата, посочена в РА - 17 500 лева. На следващо място, възприемайки за правилни констатациите на приходните органи за отделните данъчни периоди /по отношение на корекциите на финансовия резултат със съответни суми, подробно описани в РА/, с изключение на посоченото относно неотчетените приходи от субсидии за 2010 г., съдът е приспаднал от данъчната основа за всяка една година - 2010 г., 2011 г. и 2012 г. дължимите от РЛ осигурителни вноски в съответен размер, различен / по-висок/ от този, посочен в РА предвид приетото за наличие на максимален осигурителен доход от 24 000 лева.

Решението в обжалваната му част е правилно, като не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

1. Видно от констатациите в РД и в РА, за 2010 г. на основание чл. 78 от ЗКПО приходните органи са преобразували счетоводния финансов резултат с размера на неотчетени приходи от субсидии за сумата от 17 500 лева.

Правилно съдът е приел за доказан факта на неотчетени приходи от субсидии от РЛ за процесната година за сума в размер на 5235,50 лева, а не посочената от ревизиращия екип сума от 17 500 лева. Не е спорно основанието за извършеното преобразуване на финансовия резултат, а само неговия размер.

Според констатираното в хода на ревизията през 2010 г. РЛ е усвоило кредит от Банка "ДСК" АД в размер на 17500 лв., погасен до края на годината. Според писмените обяснения на лицето кредитът е обезпечен с получаването на субсидия, която не е отчетена като приход. Прието е, че независимо че субсидията е използвана за погасяване на кредит жалбоподателят е следвало да спази т. 3.4. от СС - 20 и през 2010 г. да отчете приход от субсидии в размер на 17500 лв.

Правилно съдът е възприел така формирания извод за необоснован.

Според оборотна ведомост, главна книга и хронологичен регистър /приложени по делото/ за 2010 г. РЛ е осчетоводило по с/ка 705 приход от субсидии в размер на 5235,50 лв. От хронологичния регистър се установява още, че на 31.12.2010 г. лицето е взело счетоводна операция Дт с-ка 503/Кт с-ка 151 - краткосрочни задължения, със сумата 17500 лв., която счетоводна операция отразява усвояването на кредита от Банка ДСК АД -банково извлечение на стр. 364.Сумата в размер на 17500 лв. не представлява получена субсидия. Видно от банковото извлечение на стр. 364, кредитът е усвоен на 30.09.2010 г. и е погасен през м. 03.2011 г., а не през 2010 г., както е прието от органите по приходите. В този смисъл е и отговорът на Банка ДСК АД / на стр. 334 от преписката/. В хода на ревизията не са изследвани условията, при които е сключен договора за банков кредит и не са събрани доказателства, подкрепящи дадените от жалбоподателя обяснения, че кредитът е погасяван със субсидия, която директно е превеждана на Банка ДСК. От друга страна, видно от банковото извлечение от сметка 18845712 в Банка ДСК, вноските за погасяване на кредита са правени от РЛ. Според отговора на ДФ "Земеделие" вх. № Вх... 15800-1/02.10.2013 г. А. Й. е бенефициент на мерките и схемите на директни плащания на площ за кампании 2010 г., 2011 г. и 2012 г., като за изплатените суми е представена справка от СЕБРА, от която се установява, че през 2010 г.

/на 08.02.2010 г./ на РЛ е изплатена само сума в размер на 5235,50 лв. - колкото са преведени според банковото извлечение на стр. 421 и каквато сума е осчетоводена от лицето.

Съобразно така анализираните доказателства, правилно съдът е заключил, че финансовият резултат за 2010 г. следва да се увеличи само със сума в размер на 5235,50 лева, а не посочената от данъчните органи - 17 500 лева. Наличието на сума, отразена в банковото извлечение за "окончателно погасяване на субсидии през 2011 г. в размер на 6816,31 лева", не означава, че е приход от субсидия, както неправилно са приели данъчните органи. С посочената сума окончателно е погасен договора за банков кредит в размер на 17 500 лева, отпуснат от Банка "ДСК" АД съгласно приложеното на стр. 334 от преписката писмо.

Следователно, правилно съдът е формирал извод, че за 2010 г. счетоводният финансов резултат следва да се увеличи със сума в размер на 5235,50 лева - неотчетени приходи от субсидии.

1. Възприемайки като правилни констатациите на данъчните органи за преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. със съответно подробно описаните суми / с изключение на посоченото по- горе относно 2010 г. за неотчетени приходи от субсидии/ за неотчетни приходи от субсидии за 2011 г., за разходите, извършени във връзка с придобиването и създаването на ДМА, за които е прието, че неправилно РЛ ги е отчело като текущи и за непризнатите разходи във връзка със зеленчукопроизводство на основание чл. 28, т. 2 от ЗКПО / последното е с корекция на правното основание - чл. 77 от ЗКПО/, съдът е формирал данъчна основа за определяне на дължимия данък за дейността на РЛ като земеделски производител, като е приспаднал дължимите осигурителни вноски според преизчисления осигурителен доход.

Основният довод на касационния жалбоподател в тази насока е само относно размера на осигурителните вноски, които следва да се приспаднат от облагаемия доход, за да се определи ДО и дължимият за съответните години данък. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е взел предвид по-висок размер на осигурителни вноски, а не декларираните от РЛ осигурителни вноски, като това е извършено в нарушение на закона, тъй като РА относно задълженията по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди не е влязъл в сила.

Така развитите от касатора доводи са неоснователни. При преценка на законосъобразността на обжалвания РА съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава спора по същество, т. е. следва да извърши преценка дали правилно е определена с РА данъчната основа и дължимият данък. В тази връзка при правилно прилагане на чл. 28, чл. 29а и чл. 30 от ЗДДФЛ съдът е обосновал извод за приспадане от облагаемия доход за съответната година на дължимите от РЛ осигурителни вноски, а не само размера на декларираните от него. В производството по определяне на задълженията по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ приходните органи са длъжни да определят съответната данъчна основа и дължимия данък при спазване на съответните материални разпоредби, които изрично предписват, че облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка. Следователно, като е приспаднал от облагаемия доход дължимите осигурителни вноски от лицето за съответните години / 2010 г., 2011 г. и 2012 г./, съдът е определил ДО и дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, т. е. правилно е отменил РА относно установените на А. Й. задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. - в частта над 4440,72 лева със съответните лихви за забава; за 2011 г. - в частта над 2740,79 лева със съответните лихви и за 2012 г. - в частта над 3114,11 лева със съответните лихви.

По така изложените съображения, касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП"- гр. В. при ЦУ на НАП се явява неоснователна и решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на страните не се дължат разноски - на касатора поради отхвърлянето на касационната жалба, а на ответника по касация - няма заявено искане за присъждането им и не са представени доказателства за действително направени такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение