Решение № 60142 от 8.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 562/2021 г.

Решение № 60142 от 8.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 562/2021 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимира Медарова Производството пред ВКС е по глава ХXXІІІ от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на н. о. х. д. № 38/2021 г. на Окръжен съд – гр. Видин и за отмяна на постановеното по същото дело определение № 15/15.02.2021 г., с което е одобрено споразумение по делото, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. В искането се сочи, че съдът е одобрил споразумение, което противоречи на закона, тъй като е наложил на осъденото лице М. С. М., допълнително наказание, лишаване от право да управлява МПС, в размер по-нисък от основното наказание лишаване от свобода, за извършено от него престъпление по чл. 342 от НК, за което се е признал за виновен, с което е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. В искането са цитирани задължителна и константна съдебна практика на ВС и ВКС в обратен смисъл, от която се извежда тезата, че допълнителното наказание не може да е в по-нисък размер от основното наложено наказание лишаване от свобода. В заключение се иска възобновяване на делото, на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, отмяна на определението на съда, с което е одобрено споразумението между защитника на осъдения и прокурора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от ВКП поддържа направеното искане за възобновяване на делото от Главния прокурор и моли същото да бъде уважено по изложените в него съображения. Посочва, че с одобряването на цитираното в искането споразумение съдът е нарушил разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК, която регламентира едновременното налагане на лишаване от свобода като основно наказание заедно с второ допълнително наказание и техните размери. Осъденият М., редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява и не се представлява пред ВКС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди наведените от страните по делото доводи и в рамките на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от легитимиран правен субект, насочено е срещу влязъл в сила акт от категорията по чл. 419 от НПК, непроверяван по касационен ред, определение по чл. 382, ал. 7 от НПК. Искането, което е за увеличаване на наложено наказание, е подадено в рамките на 6-месечния законов срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, / определението е влязло в сила на 15.02.2021 г., а искането на Главния прокурор е постъпило във ВКС, чрез ОС – Видин на 12.05.2021 г. / поради което е допустимо. Разгледано по същество искането се явява и основателно. От материалите по делото се установява, че с определение № 15/15.02.2021 г., постановено по н. о. х. д. № 38/2021 г., по описа на Окръжен съд – гр. Видин е одобрено споразумение между упълномощен защитник на осъдения М. С. М. и прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Видин, с което М. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 342, ал. 3, б. "б", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Със споразумението страните са се споразумели и относно лекия автомобил, при управлението, на който е извършено престъплението и относно веществените доказателства по делото. Определението на окръжния съд, с което е одобрено споразумението не подлежи на обжалване и е влязло в сила на датата на неговото постановяване, 15.02.2021 г. Изложените в искането съображения в подкрепа на направеното искане в насока допуснато съществено нарушение на материалния закон са основателни. Съгласно съдържанието на одобреното споразумение, на осъдения М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като основно наказание и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца като допълнително наказание. Следователно, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право е в по – нисък размер от наказанието лишаване от свобода. Това правно положение противоречи на материалния закон, разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК и на съдебната практика по неговото прилагане, съгласно които в случаите, когато наказанието лишаване от права се налага заедно с наказанието лишаване от свобода, неговият размер не може да е по-нисък от този на основното наказание. По отношение на престъпленията по транспорта, в задължителната съдебна практика, ППВС № 1/1983 г. е дадено легално тълкуване относно срока на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право за управление на МПС, в случаите когато се налага заедно с наказанието лишаване от свобода, а именно, че срокът на допълнителното наказание не може да е по-кратък от този на основното наказание. Изводът е направен на базата на тълкуване на текста на чл. 49, ал. 3 от НК, съгласно който осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен преди да изтърпи наказанието лишаване от свобода, независимо от изтичането на срока на допълнителното наказание. При това положение, с одобряването на споразумение, съдържащо клауза, съгласно която срокът на наказанието лишаване от права е по-кратък от този на наказанието лишаване от свобода, наложени заедно на осъденото лице, окръжният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Допуснатото нарушение е основание за възобновяване на делото, отмяна на определението на Окръжен съд-гр. Видин, с което е одобрено споразумението между защитникът на осъдения М. и прокурора от ОП-гр. Видин и връщането му за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Определението на окръжния съд следва да се отмени в цялост, тъй като съдът одобрява споразумение по реда на чл. 384 от НПК, при постигнато съгласие по всички въпроси от кръга на посочените в чл. 381, ал. 5 от НПК, при положение, че не противоречи на закона и морала. При новото разглеждане на делото окръжният съд следва да упражни процесуалното си право, съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 5 за предлагане на промени в клаузите на споразумението, които да са съобразени със закона. При липса на съгласие от страните за промяна на незаконосъобразните клаузи, съдът следва да приложи нормата на чл. 385, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на осн. чл. 425, ал. 1 от НПК