Решение № 2492 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13568/2008 г.

Решение № 2492 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13568/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Иван Вълчев Узунов от гр. Пловдив срещу заповед К-5167 от 15.09.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно- производствените правила - липсва инициатива на органа по назначаването, поради което моли нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателствата, се установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е назначен на длъжност в системата на МВР с МЗ К-4720 от 1.11.1982 г. където е заемал различни длъжности. Последно е работил като началник отдел "Противодействие на престъпността" към ОДП - Пловдив от (8.08.2008 г. - ОД на МВР Пловдив), длъжност на която с МЗ К-2162/18.09.2006 г. му е определена категория "Б"- комисар II степен. От директора на ОД на МВР Пловдив е направено предложение изх. № 8-9420/8.09.2008 г. до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи да бъде прекратено служебното правоотношение на жалб. Узунов на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, а и видно от кадровата справка, че жалб. Узунов към 8.09.2008 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 25 години, 10 месеца и 8 дни, при общ трудов стаж 27 години, 10 месеца и 8 дни. В съответствие с предложението със заповед К-5167 от 15.09.2008 г., предмет на оспорване, министърът на вътрешните работи като орган по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Иван Вълчев Узунов от гр. Пловдив като държавен служител от МВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министър на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР до органа по назначаването, съдържащо съображения относно осигурителния стаж на служителя в системата МВР. Поради това съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който "Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи Придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони Е". С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на ал. 1 на чл. 245 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не се спори по делото, че към 8.09.2008 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 25 години, 10 месеца и 8 дни, при общ трудов стаж 27 години, 10 месеца и 8 дни и по този начин е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО. А след като жалбоподателят има изискващия се трудов стаж, прослужен в системата на МВР, е налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Не е налице нарушение на чл. 268 ал. 3 ППЗМВР във вр. чл. 106 ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с едномесечно предизвестие. Тази възможност е предоставена на преценката на органа по назначаването, който ако се възползва от нея, но не спази срока на предизвестието, само тогава търпи последствията на чл. 106, ал. 4 от ЗДС. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органа по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,