Решение № 4916 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12610/2017 г.

Решение № 4916 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12610/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Б. Д. Б. против решение № 400 от 26.09.2017 г., постановено по адм. д. № 296/2017 г. по описа на Административен съд - П.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - зам. кметът на О. П., в писмени бележки, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административния съд е отхвърлил жалбата на Б. Д. Б. против заповед № РД-12-67/16.03.2017 г. на зам. кмета на О. П., с която, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да се премахне изпълнен от жалбоподателя незаконен строеж "стопанска постройка", представляващ постройка със тухлена зидария с дървена покривна конструкция, покрита с ламарина, с размери 5,60 м./2,90 м. и височина 2,84 м., находящ се в УПИ II-865, кв. 704б по плана на гр. П.. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган - зам. кмет на община П., съобразно заповед № РД 10-2024/23.11.2015 г. за делегиране на правомощия, след надлежно съставен Констативен акт № 23 от 26.10.2016 г., връчен лично на жалбоподателя Б.. От правна страна е прието, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория, за който е изискуемо разрешение за строеж. Предвид това и безспорно установената по делото липса на разрешение за строеж е прието, че заповедта е законосъобразна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Възражението, че процесната сграда не е изградена от жалбоподателя е отхвърлено, поради липса на доказателства за друг извършител на строежа. Изложени са и мотиви за неприложимост на режимите за търпимост с оглед годината на изграждане на процесния строеж и недопустимостта на незаконния строеж по правилата, действащи към момента на изграждането му, както и по сега действащите нормативи. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 23 от 26.10.2016 г., не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден в нарушение изискванията на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, с което е мотивирана и оспорената заповед от правна страна. Безспорно е установено и обстоятелството, че процесните строително-монтажни работи са извършени след 18.09.2007 г., съобразно скицата от СГКК отразяваща действителното положение на сградите към този момент и от кредитираните свидетелски показания, поради което незаконния строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г." С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Не са основателни доводите досежно валидността на процесната заповед. По административната преписка е приложена заповед № РД 10-2024/23.11.2015 г. на кмета на община П., с която е определил издателя на процесната заповед арх. Н. И. - зам. кмет, да изпълнява функциите и правомощията по Закона за устройство на територията на титуляра Г. С. - кмет, което сочи на делегиране на пълния обем правомощия на титуляра по ЗУТ, между които са и тези по издаване на заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Обстоятелството, че заповедта за делегиране на правомощия не е съобщена на жалбоподателя, не игнорира наличието на издадена такава от компетентния орган - кмета на общината, респ. не води до нищожност на процесната заповед. Касае се за вътрешноведомствен акт, който не подлежи на съобщаване на трети лица. Неоснователен се явява и доводът на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като констативния акт е издаден няколко месеца след извършване на проверката, тъй като срокът за неговото съставяне е инструктивен, а не преклузивен. Твърдението в касационната жалба, че премахването на незаконния строеж следва да се извърши от общината, която е съсобственик на имота, е неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че общината е извършител на строежа. Не следва да се обсъждат и доводите относими към законосъобразността на процесния акт, тъй като предмет на настоящия касационен контрол е правилността на обжалваното съдебно решение. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,