Решение № 716 от 24.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Администратвнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Джелилова от [населено място], обл. Шумен, чрез процесуалния представител адв. Д. Димитров срещу Решение 52 от 05.05.2022 г. по адм. дело 6/2022 г. на Административен съд Шумен. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът по делото директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ Шумен, чрез главен юрисконсулт Л. Бичинова-Илиева изразява становище за неоснователност на същата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на Е. Джелилова против решение 2153-27-85/10.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Шумен, с което е оставена без уважение жалба с вх. 1012-27-118/05.11.2021 г. срещу разпореждане РВ-3-27-01015677/13.10.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за отглеждане на малко дете за период от 01.01.2016 г. до 07.05.2017 г. в размер на 8912.49 лева, от които 5874.32 лева главница и 3038.17 лева лихва. Съдът е приел, че, жалбоподателката не е била осигурено лице. Приел е, че Е. Джелилова не е осъществявала заявената трудова дейност като земеделски производител, поради което е без значение обстоятелството, дали са внасяни осигурителни вноски. Направен е извод, че изплатеното обезщетение за спорния период е било недължимо и неоснователно получено от нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че е постъпил сигнал Ц1042-27-261/12.10.2020г. от сектор Краткосрочни плащания за извършване на проверка на касационния жалбоподател, регистриран земеделски стопанин и на основание чл. 108, ал. 1 от КСО и заповед ЗР-5-27-00824767/14.10.2020г. на ръководителя на ТП на НОИ Шумен, старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Шумен. Обстоятелствата са били посочени в изготвен Констативен протокол КП-5-27-00914632/26.04.2021г. Било е установено, че лицето е имало регистрация в ОД Земеделие, но не било доказано извършването на дейност като земеделски стопанин за периода от 2014г. до 2017 г. Въз основа на тези данни били издадени задължителни предписания ЗД-1-27-00915362/26.04.2021г., указващи заличаването на подадените данни за осигурителен стаж и доход с код осигурено лице 13 за времето от 23.12.2014г. до 08.05.2017г. Те са влезли в сила, тъй като не са били обжалвани по предвидения в закона ред. Било е изпратено писмо до ТД на НАП Варна относно извършването на проверка за наличие на основание за осигуряване на Е. Джелилова като е върнат отговор, в който били обективирани констатации, че за периода от 27.12.2014г. до 28.02.2016г., както и за периода от 17.02.2017г.-15.11.2017г. лицето е било вписано в регистъра на земеделските стопани към МЗХГ. От 26.12.2014г. до 17.05.2017г. са били подадени декларации образец 6 за 2015г., 2016г. и 2019г. и декларации образец 1 Данни за осигурените лица от м.12.2014г. до м.12.2020г. от осигурител Е. Джелилова и вид осигурен 13 /земеделски производител/. От 01.01.2015г. до 28.02.2019г. в подадените декларации образец 1 липсвали данни за отработени дни от лицето. Органите на НАП установили също, че в ИС на НАП са налице подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2019г., а за периода от 01.01.2015г. до 31.05.2017г. лицето било в трудова неправоспособност поради общо заболяване и майчинство, за което са му изплащани обезщетения по чл. 50, чл. 51 и чл. 53 от КСО. Въз основа на събраните данни е било посочено, че от 01.01.2015г. до 28.02.2019г. жалбоподателката не е извършвала дейност като земеделски стопанин и не е подлежала на осигуряване по реда на КСО. Пенсионният орган е издал разпореждане РВ-3-27-00936084/14.06.2021г. за възстановяване на недобросъвестно получените: парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.04.2014г. до 07.05.2017г. в размер на 15162.13 лева, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО. Недоволна от издадения административен акт Джелилова го е обжалвала пред горестоящия административен орган като директорът на ТП на НОИ Шумен е постановил решение 2153-27-45 от 15.07.2021г, с което е приел, че установените с обжалвания акт вземания и лихви върху тях за 2015г. били погасени по давност. Отменил е атакуваното разпореждане поради липса на изложени мотиви относно недобросъвестността и е върнал преписката за ново произнасяне на компетентния орган. Било е издадено разпореждане РВ-3-27-01015677/13.10.2021г., с указания Е. Джелилова да възстанови недобросъвестно получените: парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2016г. до 07.05.2017г. в размер на 8912.49 лева. Мотивите са били, че лицето има вина за недължимо получено обезщетение, тъй като не е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин и не подлежи на осигуряване по реда на КСО. В подкрепа на твърдението са и предоставените от Районна прокуратура Шумен заверени копия от снети пред инспектор в сектор Противодействие на икономическата престъпност при ОД на МВР Шумен писмени обяснения от лицето, че е регистрирана през 2014г. като земеделски стопанин, но не е започнала да осъществява дейността си, при което същата не подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. То е било обжалвано от Джелилова, а директорът на ТП на НОИ Шумен с решение 2153-27-85/10.12.2021 г. е отхвърлил жалбата й и е потвърдил разпореждането като законосъобразно. Жалбоподателката не попада в кръга на лицата по § 1, т. 5 от ДР на КСО. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според който такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... " В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал. 2, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. В настоящия случай, с оглед на събраните по делото доказателства правилно административният съд е изяснил важния за спора факт, че Е. Джелилова не е упражнявала трудова дейност за процесните периоди. От друга страна, както бе посочено по-горе, сама по себе си регистрацията като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба 3 от 29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба /каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО/, не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава ІV, раздел ІІ от КСО. Към момента на изплащане на паричните обезщетения не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове жалбоподателката не е имала качеството "осигурено лице". С оглед на това материално законосъобразен е изводът на административния орган и на първоинстанционния съд, че към този момент Джелилова не е имала право на обезщетения по чл. 50 и по чл. 53 от КСО. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Добросъвестността и недобросъвестността е субективно отношение на дееца към желан от него резултат. Съдът приема, че за да е налице недобросъвестност, като основание за издаване на оспорените актове, следва да са заявени неверни факти или да не са декларирани обстоятелства при императивно изискване за деклариране, за възникване и упражняване на правото на осигурително плащане. Достигайки до същите изводи административният съд е изяснил правилно съществото на спора и е постановил законосъобразно съдебно решение при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,