Решение № 7110 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2011 г.

Решение № 7110 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Роман Славеев Иванов, от гр. София, против решение № 2380 от 17.05.2011 г., постановено по адм. д. № 504/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Роман Славеев Иванов против заповед № З-13289/17.11.2010 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". За да постанови този резултат, Административен съд София-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съдът е приел, че в оспорената заповед е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на годината от началото на периода на извършване на дисциплинарното нарушение, а именно в административния акт вместо 10.07.2009 г. е посочено 10.07.2010 г. Посочил е, че не е проведено производство по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК и е направил извод, че допусната очевидна фактическа грешка не влияе съществено както върху мотивите на заповедта, така и на правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е запознат с всички материали от проведеното дисциплинарно производство, от които по несъмнен начин е установено, че периода на извършване на дисциплинарното нарушение е 10.07.2009 г. - 12.05.2010 г., а не както е отбелязано в заповедта 10.07.2010 г. - 12.05.2010 г. Изводите на съда, че допуснатата фактическа грешка не води до нарушение на формата на административния акт е законосъобразен. От всички събрани в административното производство писмени доказателства, в т. ч. и от обясненията на жалбоподателя, е установен действителният период на извършване на дисциплинарното нарушение, включително и началната дата - 10.07.2009 г., когато на Роман Иванов е разпределено досъдебното производство. Фактът, че административният орган не е отстранил допуснатата в заповедта очевидна фактическа грешка не води до незаконосъобразност на акта, тъй като волята на административния орган относно изписване на началото на периода на извършване на дисциплинарното нарушение е ясна. Поправката на очевидна фактическа грешка не представлява изменяне или отменяне на формираната воля на издателя на административния акт, поради което и правилото на чл. 62, ал. 2 от АПК регламентира, че поправка на очевидна фактическа грешка може да се допусне и след влизане на административния акт във формална законна сила. Поправения административен акт важи с поправено съдържание от момента на постановяването му, а не от деня, в който е поправен. Ето защо доводите на касатора за незаконосъобразност на изводите на съда, че оспорената заповед е постановена в предписаната от закона форма, са неоснователни. Законосъобразно съдът е приел, че заповедта съдържа и задължителните реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено за неизпълнение на служебни задължения, изразяващи се в неизпълнение на прокурорски указания, дадени с постановления от 18.02.2008 г., 27.08.09 г. и 22.03.10 г. Задължението за разследващия орган, за спазване на писмените указания на прокурора произтича от законовата норма на чл. 197 НПК. Правилен е извода на съда, че се касае за основно задължение на разследващия орган, поради което непосочването на законовата норма, от която произтича това задължение, не е съществен порок на мотивите на заповедта. Същото нарушение е описано от фактическа страна като "неизпълнение на прокурорски указания" и по никакъв начин не е затруднило правото на защита на касатора да разбере вмененото му нарушение на служебната дисциплина и да организира защитата си. Законосъобразни са и изводите на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. В обжалваното решение обстойно са обсъдени доводите на жалбоподателя в т. ч. и относно приложението на тълкувателно решение 2/4.07.2002 г. по т. д. № 3/2001 г. на ОСС на ВАС, с което е отхвърлено предложението за издаване на тълкувателно решение. Правилно съдът е приел, че изпратените писма от прокуратурата на 9.03.2010 г. и на 30.06.2010 г. са във връзка с воденото досъдебното производство за предприемане на конкретни действия по разследването. По делото не са налице доказателства дисциплинарно наказващият орган да е запознат с тези писма. Последният е сезиран за извършеното нарушение с писмо от 23.09.2010 г. на Софийска градска прокурор, върху което е поставена резолюция и в резултат, на което е разпоредено да се извърши проверка. Нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР регламентира, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал. 2 на чл. 223 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Последните са постъпили при административния орган на 28.10.2010 г., оспорената заповед е издадена на 17.11.2010 г., поради което изводът на първоинстанционния съд, че е спазен срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като дисциплинарното наказание е наложено на служителя за длъжност, която не е заемал по време на извършване на нарушението. Дисциплинарното наказание е наложено на Роман Иванов за извършено дисциплинарно нарушение в качеството му на разследващ полицай, но към момента на издаване на заповедта и налагане на наказанието същият заема длъжност разузнавач, поради което правилно в оспорената заповед е посочена длъжността, която съответства на заеманата към момента на издаването на административния акт. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят не е изпълнявал прокурорските указания по воденото досъдебно производство, което е едно от основните задължения по служба на разследващия полицай. Съгласно чл. 197 от НПК писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора, че прокурорските разпореждания не са му били известни. Видно от поставената резолюция от 8.09.2009 г. на постановление от 27.08.2009 г. на СГП, е че същото е разпределено на жалбоподателя, в качеството му на разследващ полицай по досъдебно производство № 5095/2008 г., като такава резолюция е поставена и на постановлението от 19.03.2010 г. В съответствие със събраните по делото доказателства са изводите на съда, че от дадените в първото постановления указания в 6 точки, жалбоподателят е направил опит да изпълни единствено указанията по т. 2, като е призовал свидетелите, но не ги е разпитал поради неявяването им. В приложената към делото преписка по ДП № 5095/2008 г. липсват доказателства за извършени други действия по разследването от жалбоподателя в изпълнение на прокурорските постановления. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателя е допуснал, описаното в заповедта дисциплинарно нарушение - неизпълнение на служебни задължения, изразяващи се в неизпълнение на прокурорски указания, правилно квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като такова по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Ето защо доводите в касационната жалба, че в случая не е налице системност по смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗМВР са неотносими към законосъобразността на оспорения административен акт, тъй като в случая наказанието не е наложено за нарушение на цитирания текст, изразяващо се системното нарушаване на сроковете, предвидени в НПК, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство, а за неизпълнение на прокурорски указания, което нарушение осъществява фактическия състав на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Фактът, че изготвената по повод на дисциплинарното производство справка, е оспорена от жалбоподателя не променя извода, че Иванов е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и изрично е указал на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни правни последици. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че жалбоподателя е изпълнил дадените му прокурорски указания. Твърденията, че прокурорските указания са били неизпълними, са неоснователни. От една страна тези твърдения противоречат на доводите, че жалбоподателя не бил запознат със същите, от друга страна постановлението от 27.08.2009 г. е с ясни и конкретни указания за извършване на точно определени действия и събиране на доказателства. С постановлението от 19.03.2010 г. е разпоредено да се извършат всички действия по разследването, указани с постановлението от 27.08.2009 г., както и да се изготви подробна справка за извършени до момента действия от водещия разследването. Неоснователни са доводите на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с целта на закона, тъй като дисциплинарно наказващият орган не е взел предвид, че на Иванов не са налагани дисциплинарни наказания. Този факт не сочи на противоречие на административния акт с целта на закона, а за евентуално нарушаване на изискването за съразмерност на наложеното наказание, което в случая е спазено. След като по делото е установено, че служителят е допуснал дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, то нормата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР императивно разпорежда, че за този вид нарушение се налага дисциплинарно наказание "порицание". С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,