Решение № 622 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кръстец-2016 ЕООД, [ЕИК], представлявано от управител П. Димитрова, чрез процесуален представител адв.И.Илиева, срещу решение 54 от 20.06.2023 г., постановено по адм. дело 74/2022 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани площ за кампания 2017 г., с изх. 01-2600/2048 от 05.04.2022 г., на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в частта, в която му е отказано изцяло плащането на финансова помощ по мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от ПРСР 2014-2020 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Повторно акцентирайки на изложените в първоначалната жалба твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, касаторът излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд. Посочва, че по делото не е установено кое стопанство се разделя, кои имоти се прехвърлят, на кого и кога. Счита, че превратно съдът е тълкувал и решението по дело С-434/12 СЕС. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани площ за кампания 2017 г. изх. 01-2600/2048 от 05.04.2022 г. да бъде отменено в обжалваната му част, като претендира и направените разноски за две инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, чрез ст.юрк. Ц.Цонева, с писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на обжалвания административен акт, респективно на обжалваното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Габрово е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. изх. 01-2600/2048 от 05.04.2022 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ (УП) в частта му, в която е отказано изплащане на финансова помощ по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (ПРСР 2014 2020 г.), подмярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони". Административният орган е установил съмнение за изкуствено разделяне на стопанство за кампания 2017 г. по мярка 13 между лицата: М. Димитров с УРН [номер] и заявена площ по мярка 13.1 в размер на 91,61 ха, С. Димитров /баща на М.Димитров/ с УРН [номер] и заявена площ по мярка 13.1 в размер на 38,05 ха, П. Димитрова /майка на М.Димитров/, с УРН [номер] и заявена площ по мярка 13.1 в размер на 40,52 ха, Конарското ЕООД, с управител П. Димитрова, УРН [номер] и заявена площ по мярка 13.1 в размер на 42,88 ха и Кръстец 2016 ЕООД, с управител П. Димитрова, УРН [номер] и заявена площ по мярка 13.1 в размер на 45,44 ха. След извършени административни проверки и такива на място по отношение на посочените кандидати е установено, че посочения в ИСАК адрес за кореспонденция е един и същ за всички посочени пет заявления, че е налице родствена връзка между физическите лице и че е налице съвпадение между посочения в ИСАК телефон за контакт между С. Димитров и М. Димитров. При извършените пък географски проверки и съпоставяне на данните от кампании от 2014 г. до 2017 г. е констатирано, че част от площите се заявяват от различни кандидати, измежду посочените по-горе през отделните кампании, при което има прехвърляне на част от площите между заявленията на изброените по- горе кандидати. Анализирани са и представените от кандидатите анкетни карти за регистрация на земеделски производител /ЗП/, договори за услуги с едни и същи дружество и платежни нареждания, от които се установява че заплащането на извършените услуги е направено само от един от тях. При така установените обстоятелства, административният орган е приел, че по изкуствен начин са разделени стопанствата в размер не по-голям от 100 ха, за да могат посочените по-горе кандидати да получат финансова помощ по подмярка Компенсационни плащания в планински райони в по-висок размер и са налице предпоставките по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., за отказ за изплащане на финансова помощ. В първоинстанционното производство по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е трябвало да отговори на следните въпроси: Налице ли е идентичност на имотите, с които жалбоподателят е кандидатствал за кампания 2016 г., с имотите, с които е кандидатствал за кампания 2017 г. и да установи имотите, с които жалбоподателят е кандидатствал за кампания 2017 г., на какво основание е кандидатствал и как са формиране площите, с оглед твърдението на ДФЗ, че стопанството е разделено? По поставените въпроси вещото лице е дало заключение, като на първия въпрос е дал отрицателен отговор, тъй като дружеството жалбоподател не е кандидатствало за кампания 2016 г., а на втория въпрос възприемайки тезата, че посочените в УП лица са свързани и представляват един стопански субект, е дал заключение че би следвало и стопанството им да е едно, независимо на колко части е разделено. Поради непълния отговор на втория въпрос е допуснато изготвянето на допълнително заключение, като въпросът е конкретизиран да се установи за всяко едно от лицата, посочени в УП, с каква площ са участвали в кампании 2016 г. и 2017 г. и на какво основание са заявени земите. С допълнително заключение вещото лице, в табличен вид е посочило общо площта, която всяко едно от лицата е притежавало към 2016 г., заявената площ за кампания 2017 г., както и че основание за заявяване на площите са договори за наем и аренда със собственици на земеделски земи. В с.з., при отсъствие на жалбоподателя, вещото лице е пояснило, че не е проверявал парцелите дали са били предмет на заявяване от другите лица, тъй като те са над 300 броя. Приел е че лицата изкуствено разделят стопанството за финансов резултат, че преразпределението за 2017 г. е изкуствено разделено и е изразил съгласие с тълкуванието на ДФЗ, без да сочи съображения. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, въз основа на събраните по делото доказателства и кредитирайки заключенията на вещото лице /основно и допълнително/ е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Настоящият състав намира, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело и до материалната му незаконосъобразност, тъй като е постановено без да е изяснена в пълнота фактическата обстановка. В подадената до АС Габрово жалба са наведени доводи за нищожност на акта в обжалваната му част, по които липсва конкретно изложение в съдебния акт. Правилен обаче е изводът, че актът е постановен от компетентен орган заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с надлежно делегирани пълномощия от изпълнителния директор на ДФЗ, със заповед 03 - РД/772 от 08.03.2022 г. Обстоятелството, че УП е издадено на 05.04.2022 г. - пет години след подаване на заявлението през 2017 г. също не води до извод за нищожност на същия. По отношение на това възражение, при преценката налице ли е основанието по чл.146, т.3 АПК, първоинстанционният съд е изложил съображения, които се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК препраща към тях. По делото, включително и чрез назначената съдебно-техническа експертиза, е останало неизяснено обстоятелството, какво е стопанството на всеки един от петимата земеделски производители, за които в оспорения акт се приема, че поради свързаност на лицата са налице изкуствено създадени условия. Представените заявления за подпомагане на всеки от посочените земеделски производители, касаещи само кампания 2017 г. не установяват размера на всяко от стопанствата им по смисъла на чл. 4, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на съвета и Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета за предходните години, което би позволило да се установи релевантния за спора факт изкуствено създаване на условия по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета по начина, указан в Решение на Съда на Европейския съюз от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012г. Едва след изясняването на тези обстоятелства, съдът ще може да установи дали е налице от обективна и субективна страна хипотезата на чл. 60 от Регламент 1306/2013 и съответно тези по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., съобразно указаното от СЕС. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след изясняване на релевантните за спора факти в пълнота, постанови акта си при съобразяване на цитираните по-горе разпоредби и решението на СЕС. При този изход на делото, на основание чл.226, ал.3 от АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Пето отделение