Решение № 14261 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2009 г.

Решение № 14261 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на на Цветан Танев Танев против решение по адм. д. № 5159/2008 г. по описа на Административен съд - София - град. Иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че незаконното действия на Министерския съвет се изразява в издаване на ПМС № 112/2003 г., с който е приет Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, като чл. 33, ал. 6 е отменен като незаконосъобразен с Решение № 8260/26.09.2005 г. по адм. д. № 2886/2004 г. по описа на ВАС. Ответната страна Министерският съвет на РБ, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Жалбоподателят не прави разлика между законодателна дейност и административна дейност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото не се касае за административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. При спазване на служебното начало по чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, III отделение, извърши проверка за допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира същият за недопустим, поради което съдебното решение следва да бъде обезсилено по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от отменена със съдебно решение правна норма - чл. 33, ал. 6 от Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Исковата молба е подадена против Министерския съвет на РБ с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С решение № 982/4.12.2008 г. по адм. д. № 5159/2008 г. по описа на Административен съд София - град "исковата молба" е отхвърлена като неоснователна. Мотивите са, че исковата претенция произтича от нормотворческа, а не от административна дейност на Министерския съвет. Решението е недопустимо и следва да се обезсили, а съдебното производство да се прекрати. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно чл. 1, ал. 2 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Затова и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва искът срещу кого трябва да се насочи, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Съдът е длъжен да даде указания само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. Незнанието на ищеца срещу кого да насочи иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелство неотносимо към законосъобразността на процесуалните действие на съда, но разглеждането на иск срещу ненадлежна страна има за последица фактът, че съдът е постановил недопустим съдебен акт. Министерският съвет на РБ не е юридическо лице, а централен административен орган. Съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията Администрацията на Министерския съвет е юридическо лице на бюджетна издръжка, поради което исковете недопустимо са насочени срещу административния орган, а не срещу юридическото лице, което съгласно чл. 205 от АПК е надлежната ответна страна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение