Решение № 10467 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 2238/21.05.2025 г., постановено по адм. дело 151/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик, с което, по жалбата на А. Е. К. от гр. Сърница е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001622001704-091-001/08.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 14/18.01.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП- Пловдив, с който на Караахмед са установени задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 8 499,34 лв. и лихви за просрочие 2 764,15 лв. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че постановявайки решението си, съдът е преписал мотивите на решение 2906 от 22.07.2024г. по адм. дело 193/2023г. по описа на АС Пазарджик, постановено при първоначалното гледане на делото относно правилността на изготвените в хода на ревизията и в хода на съдебното производство оценителни експертизи, без да съобрази, че в случая не може да се възприеме цитираната съдебна практика на ВАС. Счита, че неправилно и в нарушение на разпоредбите на чл.202 от ГПК, съдът не е кредитирал заключенията на изготвените експертизи. По тези съображения се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него се отхвърли оспорването срещу РА, както и се присъдят деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, А. Е. К., не ангажира становище в тази инстанция. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Делото е във фаза на втора касация, след повторното му разглеждане от страна на Административен съд - Пазарджик (АС-Пазарджик) в резултат на Решение 1281 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. 10263/2024 г., I отделение, с което е отменено Решение 2906/22.07.2024 г., постановено по адм. д. 193/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С отменителното решение на ВАС е прието, че при първоначалното разглеждане на делото, спорът не е изяснен от фактическа страна относно размера на пазарната цена на продадените от РЛ недвижими имоти. Съгласно дадените задължителни указания, при новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на ответната страна директора на Дирекция ОДОП Пловдив необходимостта от ангажиране на доказателства за размера на пазарната цена при приложение на методите по § 1, т. 10 ДР на ДОПК и съобразно правилата на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. С обжалваното в настоящото производство решение, АС Пазарджик е отменил Ревизионен акт Р-16001622001704-091-001/08.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 14/18.01.2023 г. на директора на дирекция ОДОП - Пловдив, с който в тежест на А. Е. К. са установени задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 8499,34 лв. и лихви за просрочие 2764,15 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд на 03.05.2019 г. съпрузите Р. К. и А. К. продават на А. С. К., брат на първия от тях, и на съпругата му Ф. Х. К. 1/ 2 идеална част от 7 недвижими имоти, намиращи се в гр. Пловдив, [улица], за цена 125 000,00 лв. Същите са придобити с влязло в сила на 02.07.2018 г. постановление за възлагане на недвижими имоти за сумата 405 000 лв., съответно за 1/ 2 част - 202 500 лв. Ревизиращите заключават, че страни по продажбата са свързани лица и че тя е извършена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Изводът се основава на експертиза за пазарната стойност на недвижимите имоти (съответно 1/ 2 ид. част от тях), въз основа на която е прието, че продажната цена на 1/ 2 ид. част от имотите към датата на продажбата е с пазарна стойност 483 704,04 лв., която сума е получена чрез добавяне на ДДС към експертната оценка. Покупната цена за Р. и А. К. на 1/ 2 имотите е 202 500 лв. По този начин се формира положителна разлика от продажбата от 140 602,02 лв., получена като продажната стойност 241 852,02 лв. се намали с цената на придобиване 101 250,00 лв.; Нормативно признатите разходи са в размер на 14 060.20 лв., обуславящи облагаем доход по чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 126 541,82 лв. Първоинстанционния съд приема за правилни изводите на ревизиращите органи, че продажбата на посочените имоти на 03.05.2019 г. е извършена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, но също така приема, че по делото не е доказано отклонение от пазарните цени, тъй като експертите, изготвили оценките при ревизията и при съдебното оспорване на РА сочат приложение на метода на сравнимите неконтролирани цени, но не са използвали данни за реални сделки, а за оферти от платформи за продажби на имоти. В този смисъл са били и мотивите на съда, постановил отмененото Решение 2906/22.07.2024 г., постановено по адм. д. 193/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, при първоначалното разглеждане на делото. В случая обаче, при повторно разглеждане на делото, този извод съдът е обосновал, след като е спазил дадените му указания с Решение 1281 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. 10263/2024 г., I о. Видно от протокола на проведеното на 12.03.2025 г. открито заседание, съдът е дал указания на ответната страна - директора на Дирекция ОДОП Пловдив, относно необходимостта от ангажиране на доказателства за размера на пазарната цена при приложение на методите по § 1, т. 10 ДР на ДОПК и съобразно правилата на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. В отговор, ответникът, чрез процесуалния си представител, отказал да ангажира допълнителни доказателства за размера на пазарната цена на имотите, като отново се позовал на изготвената в рамките на ревизионното производство Експертиза вх. ВхР-4045#3/17.08.2022 г. по акт за възлагане Р-16001622001669-01-001/27.07.2022 г. на ТД на НАП Пловдив с твърдения, че същата е съобразена изцяло с дадените от Върховния Административен съд указания и в частност с методите по § 1, т 10 от ДР на ДОПК и съобразно правилата на Наредба Н - 9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. С оглед липсата на процесуална активност от страната, носеща тежестта на доказване и след изрични указания до ответника да ангажира доказателства за размера на пазарната цена на продадените на 03.05.2019 г. недвижими имоти, съдът е приел, че по делото не е доказано, че осъществената сделка между свързани лица, е извършена в отклонение на пазарните условия. При липса на фактическите основания за издаване на ревизионния акт, същия е отменен като незаконосъобразен. Решението е правилно. При постановяване на обжалваното решение, АС Пазарджик е спазил стриктно указанията на Върховен административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение 1281 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. 10263/2024 г., I о. Тези указания са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, съгласно чл.224 от АПК. По делото няма спор относно продажбата на недвижими имоти, сключена между свързани лица, като РЛ продава 1/ 2 идеална част от 7 недвижими имоти, намиращи се в гр. Пловдив, [улица], за цена 125 000,00 лв. Спорът е дали продажбата е извършена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане, чиято съответна приложимост дефинира чл. 77 ЗДДФЛ, целят определяне на данъчната основа като бъдат игнорирани тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Според легалната дефиниция по § 1, т. 8 ДР на ДОПК "пазарна цена" е сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Приложимите методи за определяне на пазарни цени са дадени в § 1, т. 10 ДР на ДОПК. Правилно АС Пазарджик е приел, а това е прието и в отменителното Решение 1281 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. 10263/2024 г., I о., че в заключението от извънсъдебната фаза на производството вещото лице е заявило прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени, но е използвало подход, който противоречи на чл. 18, ал. 1 от Наредба Н-9, тъй като при съпоставка на цената по контролираната сделка с цената на неконтролирани сделки не е идентифицирало съпоставими неконтролирани сделки, информация за каквито е налична в Службата по вписванията и се използва от оценителите в отчуждителните производства по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, а е използвало оферти цени. Трайно се приема в практиката на ВАС, че пазарната цена е цената, на която действително са реализирани продажби (или всяка друга възмездна сделка) между независими лица, при незасегнати от обективни фактори, типични, обичайни пазарни условия. В заключението, прието при съдебното оспорване на РА, също не е приложен правилно метода на сравнимите неконтролирани цени, тъй като вещото е лице е констатирало, че липса на конкретни аналози за сравнение и използвало медианни цени към сайт Оцениме. Бг. Тежестта на доказване релевантния за спора факт каква е пазарната цена на продажбата на недвижими имоти се носи от приходната администрация. За да се приложат правилата доказателствената тежест и в изпълнение на указанията на касационната инстанция, първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото е дал указания на ответната страна относно необходимостта от ангажиране на доказателства за размера на пазарната цена при приложение на методите по § 1, т. 10 ДР на ДОПК и съобразно правилата на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Последвало е бездействие от страната, на която са дадени указания с аргументи, които противоречат на указанията на Върховен административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното Решение 1281 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. 10263/2024 г., I о. Неоснователен е касационния довод, че неправилно и в нарушение на разпоредбите на чл.202 от ГПК, съдът не е кредитирал заключенията на изготвените експертизи. Правилно е прието от първоинстанционния съд, а това е било ясно още с постановяването на отменителното решение на ВАС, че заключенията на изготвените експертизи от извънсъдебната и съдебната фаза не установяват действителна пазарна цена, поради което не могат да бъдат кредитирани. С оглед изложеното, правилно АС Пазарджик е приел, че по делото не е доказано, че осъществената сделка между свързани лица, е извършена в отклонение от данъчно облагане, поради което РА е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Като е достигнал до същия извод, АС Пазарджик е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид, че разноски от ответника по касация, не са претендирани и доказани, такива не следва да се присъждат. Воден изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение