Решение № 1711 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15089/2008 г.

Решение № 1711 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15089/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, гр. Варна, представлявано от Юлиян Чолаков, за отмяна на основание чл. 239, т., т. 1, 2, 4 и 5 АПК на влязлото в сила разпореждане № 2831 от 9.07.2008 г. по адм. дело № 1640/2008 г. по описа на Административен съд гр. Варна, оставено в сила с определение № 10097/7.10.2008 г. по адм. дело № 10448/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Ответникът - кметът на община Варна, не е взел становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доводите в искането и доказателствата, намира същото за неоснователно по следните съображения: С разпореждането, чиято отмяна се иска, Административен съд гр. Варна е отхвърлил като неоснователно искането на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, гр. Варна, за прекратяване на основание чл. 250, ал. 1 АПК на всякакви паркоустройствени мероприятия в градина "Севастопол" до влизане в сила на решението по адм. дело 1458/2008 г. по описа на същия съд и е прекратил производството по делото. Приел, че не е налице фактическият състав на цитираната по-горе разпоредба, тъй като при извършената проверка не е установено от изпълнителя, посочен в заповед № 1464/16.05.2008 г. на кмета на община Варна да се извършват действия, различни от разпоредените със същата заповед. Върховният административен съд, второ отделение, е оставил в сила като правилно разпореждането на първоинстанционния съд, като е счел, че твърдените действия се основават на издаден административен акт. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени оплакванията, прие следното: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото са онези, които страната, дори при положена достатъчна грижа за водене на процеса, не е могла да узнае или представи по делото. В искането си молителят е посочил като основание за отмяна "нови писмени доказателства, прикривани от страната". Молителят не твърди, че съществуват подобни писмени доказателства, не посочва такива и не ги представя. Липсват твърдения и за наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които биха могли да доведат до решаването му в друг смисъл. По изложените съображения искането за отмяна на това основание се явява неоснователно. Молителят се позовава в искането си и на чл. 239, т. 2 АПК, като твърди, че основание за отмяна е "престъпно действие на член от състава на съда във връзка с решаване на делото". За да се допусне отмяна в тази хипотеза е необходимо престъплението да бъде установено с влязла в сила присъда. В случая, молителят не е посочил в какво се изразява твърдяното от него престъпно действие и кой го е извършил. По делото липсват данни за образувано наказателно производство или влязла в сила присъда, с която да се установява престъпление, свързано в правния спор. По изложените съображения не е налице и второто цитирано основание за отмяна. В искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 4 АПК се твърди, че влязлото в сила определение от 10.07.2008 г. по адм. дело № 1504/2008 г. на Административен съд гр. Варна, с което е спряно изпълнението на заповед № 1464/2008 г. на кмета на община Варна, противоречи на влязлото в сила разпореждане, чиято отмяна се претендира. Съдебно решение или определение подлежи на отмяна в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Върховният административен съд, петчленен състав, намира че това отменително основание не е налице, тъй като липсва идентичност на искането и на правното основание по двете дела. По адм. дело № 1504/2008 г. по описа на Административен съд гр. Варна искането е за спиране на изпълнението на заповед № 1464/16.05.2008 г. на кмета на община Варна, с която са разпоредени процесните резитбени и паркоустройствени мероприятия, а правното основание е чл. 166, ал. 2 АПК. По адм. дело № 1640/2008 г. по описа на същия съд искането е за прекратяване на незаконосъобразните паркоустройствени мероприятия в градина "Севастопол" и правното основание е чл. 250, ал. 1 АПК. Предвид горното не са налице законоустановените предпоставки по чл. 239, т. 4 АПК, поради което искането за отмяна на това основание е неоснователно. Молителят се позовава в искането си и на чл. 239, т. 5 АПК, като твърди, че Върховният административен съд, тричленен състав, се е произнесъл "по нередовна и недовършена частна жалба", "без да даде възможност на страната да я поправи". Съдът намира искането за отмяна и на това основание за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В производството по разглеждане на частната жалба Върховният административен съд, тричленен състав, е изпълнил изцяло изискванията на Глава тринадесета на АПК, към която препраща разпоредбата на чл. 254 АПК. Неоснователно е оплакването, че съдът се е произнесъл по нередовна жалба, тъй като същата отговаря на изискванията на чл. 212, 213 и 216 АПК и не е било необходимо същата да се поправя. Молителят не е посочил друго нарушение на процесуалните правила, в резултат на което правото му на участие в делото да е осуетено, поради което искането за отмяна и на това основание следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК,