Решение № 13145 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14614/2018 г.

Решение № 13145 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14614/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Враца против решение № 362 от 17.10.2018 г. постановено по административно дело № 320/2018 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отменено решение № 1040-06-15/17.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Враца и потвърденото с него разпореждане № 061-00-608-6/03.04.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Враца. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което делото да бъде решено по същество като бъде потвърдено решението на директора на ТП на НОИ Враца и потвърденото с него разпореждане. Ответникът по касация Ж. Николов в отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и изразява становище за правилност на решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Враца е било решение № 1040-06-15/17.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение жалбата на Николов против разпореждане № 061-00-608-6/3.04.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица като разпореждането е потвърдено. С посоченото разпореждане на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от КСО е наредено на Ж. Николов да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 10.02.2017 г. до 9.06.2017 г. в размер на 6 240 лева главница. Като мотиви органът по осигуряването за безработица е посочил, че съгласно документ CED U 002 от компетентната институция на Великобритания с вх. № 1023-06-194/3 от 30.03.2018 г. лицето няма девет месеца в осигуряване от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Това разпореждане е обжалвано от лицето пред директора на ТП на НОИ Враца. С решение от 17.05.2018 г. същият е потвърдил разпореждането като е приел, че съгласно CED U 002 и CED U 004 получени с писмо вх. № 1023-06-194/3 от 30.03.2018 г. е потвърден период на осигурена заетост от 10.04.2016 г. до 15.10.2016 г., т. е. 6 месеца и 6 дни, а съгласно CED U 002 получен с писмо вх. № 1023-06-194/4 от 30.03.2018 г. е потвърден период на осигурена заетост от 10.04.2016 г. до 23.12.2016 г., т. е. 8 месеца и 14 дни. И по двата документа изпратени от компетентната институция на Великобритания лицето няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като не е изпълнено условието на чл. 54а от КСО /редакция ДВ бр. 98 от 2015 г. в сила от 1.01.2016 г. / лицето да има най-малко девет месеца в осигуряване от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на решение № 1040-06-15/17.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Враца е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Според съда административният орган не е установил по безспорен начин липсата на изискуемите девет месеца осигуряване през последните 15 месеца преди прекъсване на осигуряването. Неправилно органът се е позовал избирателно само на два от наличните документи удостоверяващи стажа на Николов изпратени от компетентната институция на Великобритания. В административната преписка се съдържат няколко документа с различна информация относно стажа на лицето, които административният орган не е изследвал детайлно и не е установил по безспорен начин действително положения от Николов стаж във Великобритания. Освен допуснатото от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила съдът се е позовал на документ U 1 /л. 132 от адм. д. № 320/2018 г. / издаден във връзка с приложението на Регламент № 883/2004 и № 987/2009 г., съгласно който периодите на осигурена заетост на лицето са както следва: от 3.08.2014 г. до 12.09.2015 г. и от 10.04.2016 г. до 20.01.2017 г. В тази връзка е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 54а от КСО и лицето има право на парично обезщетение за безработица. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Административен съд - Враца е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е нужно дословно да се преповтарят. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. С писма изх. № 1012-06-39#1 от 1.06.2018 г. и изх. № 1049-06-18#1 от 3.07.2018 г. административният орган е представил на първоинстанционния съд административната преписка по издаване на решение № 1040-06-15/17.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Враца и потвърденото с него разпореждане № 061-00-608-6/03.04.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Враца. В представените документи се съдържат шест документа издадени от компетентната институция на Великобритания относно осигурителния стаж на Ж. Николов, а именно: ПД U1 издаден на 27.04.2017 г. входиран в ТП на НОИ Враца с вх. № 1019-06-269/15.05.2017 г., който потвърждава периоди на осигурена заетост от 10.04.2016 г. до 20.01.2017 г.; CED U 002 и CED U 004 издадени на 30.06.2017 г. входиран в ТП на НОИ Враца с вх. № 3209-06-21/25.07.2017 г., който потвърждава периоди на осигурена заетост от 3.08.2014 г. до 12.09.2015 г. и 10.04.2016 г. до 15.10.2016 г.; CED U 002 и CED U 004 издадени на 30.10.2017 г. входиран в ТП на НОИ Враца с вх. № 1023-06-194/2 от 23.11.2017 г., който потвърждава периоди на осигурена заетост от 3.08.2014 г. до 12.09.2015 г. и от 10.04.2016 г. до 15.10.2016 г.; CED U 002 издаден на 2.03.2018 г. входиран в ТП на НОИ Враца с вх. № 1023-06-194/3 от 30.03.2018 г., който потвърждава периоди на осигурена заетост от 3.08.2014 г. до 12.09.2015 г. и от 10.04.2016 г. до 15.10.2016 г.; CED U 002 издаден на 05.04.2018 г. входиран в ТП на НОИ Враца с вх. № 1023-06-194/4 от 30.04.2018 г., който потвърждава периоди на осигурена заетост от 3.08.2014 г. до 12.09.2015 г. и от 10.04.2016 г. до 23.12.2016 г. Видно от горепосочените документи в същите се съдържа противоречива информация относно периода на осигуряване на лицето и получаваното от същото възнаграждение. Административният орган избирателно и без каквато и да е мотивировка се е позовал само на някои от посочените документи и е извел неправилния извод за липсата на изискуемия съгласно чл. 54а от КСО стаж на Николов. Същият не е изследвал напълно и не е установил по категоричен начин обективните факти по случая на Николов и не е изследвал причините довели до разминаванията на периодите на осигурена заетост в различните документи. С тези си действия органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила довело до неизясняване на осигурителния период на лицето и въпреки това е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица. Въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на административния акт. Пропускът на административният орган да установи релевантните за решаването на поставения пред тях въпрос факти е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК и правилно е възприет като основание за незаконосъобразност на постановения от него акт. При тази фактическа и правна установеност съдът правилно е приел, че изводът на административния орган за липса на основание за отпускане на парично обезщетение за безработица е неверен, а постановените на тази основа разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица и потвърдилото го решение на директора на ТП на НОИ - Враца са незаконосъобразни. От изложеното може да се направи извода, че решението на директора на ТП на НОИ Враца е издадено в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по КСО. Като е стигнал до същия извод и е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение