Решение № 2213 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9458/2018 г.

Решение № 2213 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9458/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Достин и син" ООД против решение № 3509 от 28.05.2018 г., постановено по адм. д. № 785/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му. Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – "Ванс – Вега" ЕООД, в писмено становище, счита касационната жалба за основателна и моли обжалваното решение да бъде отменено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на "Достин и син" ООД против заповед № РА-30-349/22.11.2017 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "стоманобетонно стълбище, свързващо функционално ателие № 1 и апартамент № 1" в жилищна сграда, находяща се в УПИ 4-597, кв. 223 по плана на [населено място]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, който видно от приложените по делото доказателства е упълномощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от ІV до VІ категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство, а именно стоманобетонно стълбище, свързващо функционално ателие № 1 и апартамент № 1 без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, който депозира възражение. Последното е обсъдено в оспорената заповед и е прието за неоснователно, тъй като не се представят доказателства, опровергаващи констатациите в административния акт. Такива не са представени и в съдебното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесното стълбище представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъдат издадени строителни книжа. По несъмнен начин по делото е установено, че за процесния незаконен строеж няма издадени строителни книжа и същият е незаконен. От събраните по делото доказателства е установено, че строежът е изпълнен през периода 2013 г. – 2014 г., поради което нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ са неприложими и същият не е търпим. Твърдението на жалбоподателя, че строежът е извършен от "Ванс – Вега" ЕООД, е неоснователно. Последното дружество в писмено становище до административния орган изрично заявява, че строежът е извършен от касатора след въвеждане на сградата в експлоатация и преди закупуването на ателието и апартамента от "Ванс – Вега" ЕООД, а през 2016 г. последното възлага изготвянето на конструктивно становище. Касаторът не ангажира каквито и да било доказателства, установяващи, че незаконният строеж е извършен от новия собственик на ателието и апартамента. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът не уважава искането на процесуалния представител на жалбоподателя за отлагане на делото поради служебната му ангажираност. Към молбата не са приложени доказателства, установяващи това обстоятелство и не са направени каквито и да било доказателствени искания. Освен това съгласно изискването на чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая няма данни, а и липсват твърдения законният представител на дружеството да е бил в невъзможност да се яви по делото. Към касационната жалба също не са приложени доказателства. Следователно като не уважава искането за отлагане на делото съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила и не нарушава правото на защита на жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди "Достин и син" ООД да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,