Решение № 2625 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11892/2009 г.

Решение № 2625 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11892/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 1306/21.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1057/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен акт за прихващане и връщане /АПВ/ № 900164 от 27.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 146/1.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу АПВ, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Георги Йорданов Господинов, жив. в с. Средина, общ. Генерал Тошево, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателно. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с обжалвания пред него АПВ е издаден във връзка с подадена справка - декларация /СД/ от 13.01.2009 г. за данъчен период м. 12.2008 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 1177, 43 лв. Данъчните органи са извършили проверка по чл. 92 ЗДДС за наличие на други изискуеми и неплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски и на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС са извършили прихващане с изискуемите задължения по данъчен ревизионен акт ДО6 -1100/14.10.1997 г. от ДДС за възстановяване по СД за м. 12.2008 г. Установено е от писмо на АДВ за предприети действия по изпълнение на старите задължения, че те не са по ДРА, а са декларирани със СД за м. 09.1997 г. по ЗДДС (отм.) и тази неточност е отстранена с решение на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна. Съдът е приел, че е изтекла абсолютната погасителна давност за задълженията по СД за м. 09.1997 г., тъй като към момента на възникване на задължението е действал чл. 4, ал. 5 от Закона за събиране на държавните вземания /ЗСДВ/, според който независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който то е станало изискуемо, който момент в случая е 15.10.1997 г. След възникване на вземането и преди изтичане на абсолютната давност са последвали нови нормативни уредби относно давността - чл. 140 ДПК (отм.) в сила от 1.01.2000 г., чл. 171 ДОПК в сила от 1.01.2006 г. В двете разпоредби е предвидена десетгодишна абсолютна погасителна давност независимо от спиране или прекъсване на давността, считано от 1.01. на годината, следваща годината на изискуемостта на вземането. Новият по-къс давностен срок е приложим, когато е по-благоприятен за длъжника от остатъка на стария по-дълъг давностен срок и 10 годишната давност по ДПК (отм.) започва да тече от 1.01.1998 г. и изтича на 1.01.2009 г. АПВ е издаден на 27.01.2009 г. - след изтичане на погасителната давност и поради това е незаконосъобразен. Решението е материалноправно незаконосъобразно. Мотивите на съда са правилни, с изключение на преценката на началната дата на 10-годишния давностен срок по ДПК (отм.) и като следствие на нея и относно крайната дата. Новият закон - чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) има материалноправен характер, за него не е предвидено изрично обратно действие, тоест тази норма започва да се прилага от 1.01.2000 г. и от този момент започва да се изчислява 10-годишния давностен срок за погасяване на вземанията, възникнали преди влизането в сила на ДПК, за които този давностен срок е по-къс от стария по ЗСДВ. В този смисъл е тълкуването на този принцип в теорията и практиката на ВКС. Това тълкуване съответства и на логиката на правоотношенията, според които погасителната давността независимо, че е институт, защитаващ по принцип длъжника, трябва да съдържа балансирана защита и за кредитора при законодателно съкращаване на сроковете. При промяна в продължителността на сроковете за погасяване на вземане кредиторът трябва да има възможност да упражни правото си да потърси вземането в определения от действащият закон нов срок за цялата негова продължителност, освен ако до изтичане на срока по стария закон остава по-кратък период от време. Прилагането на стария закон при оставащ по-кратък период от време е в защита на длъжника, за който по-новия закон е неблагоприятен, защото с влизането в сила би създал конкретно за него нов по-дълъг срок, ако бе приложим, но не се накърняват правата и на кредитора, който има правната възможност да упражни правото си в сроковете, които са съществували при възникване на вземането и те са му конкретно известни. Прилагането на новия по-кратък срок е само в случаите, когато до завършването на стария срок остава по-дълъг период от време, т. е. то се съкращава до продължителността на новия срок. Изчисляването на този нов срок започва от датата на законодателното му въвеждане, обратното становище е в противоречие с общите правила за продължителност на давностните срокове и действието на материалноправните норми от момента на влизането им в сила, освен ако няма изрично предвидено обратно действие. Включването на периода от време, изтекъл при действието на стария закон, при пресмятане на продължителността на давностния срок по новия закон, би представлявало именно такова непредвидено от законодателят обратно действие на новия материален закон. Към датата на депозиране на СД от 13.01.2009 г. и издаването на АПВ от 27.01.2009 г. 10 годишната давност не е изтекла - последният ден от този давностен срок е 1.01.2010 г. Съгласно чл. 128, ал. 1, изр. последно ДОПК може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо /в случая през м. 01.2009 г./, преди задължението му да бъде погасено по давност /1.01.2010 г./. Издаденият АПВ е съобразен с приложимото материално право и в частност с уредбата на давността и като е стигнал до обратния извод, АС е постановил неправилно решение - материалноправно незаконосъобразно. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърля жалбата срещу АПВ. На дирекция "ОУИ", гр. Варна, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, в която е представляван от юрисконсулт в размер на 210 лева на основание чл. 161 ДОПК. За настоящата инстанция не може да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е представлявана от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,