Решение № 12371 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4529/2011 г.

Решение № 12371 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4529/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хасан Емин Джафер от Момчилград, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Радко Хаджиев от същия град, срещу решение № 15 от 24.02.2011 г. по адм. дело № 222/2010 г. на Административен съд - гр. Кърджали. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № ПО-66 от 06.12.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кърджали е изразил становище, че "като осигурителен стаж на лицата, приети за чл. - кооператори и на членовете на техните домакинства, които са работили в ТКЗС заедно с чл. - кооператора, се зачита времето, през което същите са подлежали на задължително осигуряване като земеделски стопани и са внасяли осигурителни вноски на собствено основание." Това свое становище директорът на РУСО е аргументир с разпоредбите на чл. 2 и чл. 17 от Закона за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори (ЗПЗСК - отменен от 01.07.1975 г.), според които: а) земеделски стопанин - кооператор по смисъла на този закон е всяко лице, което членува в трудово - кооперативно земеделско стопанство или е чл. на домакинството на чл. - кооператор (чл. 17 ЗПЗСК); б) земеделските стопани - кооператори и членовете на техните домакинства - мъже и жени, навършили 16 - годишна възраст, подлежат на задължително осигуряване и пенсиониране по този закон (чл. 2 ЗПЗСК). С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Кърджали е възприел изцяло становището на директора на РУСО и е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Хасан Емин Джафер срещу решението на директора. Нещо повече - в мотивите към своето решение Административен съд - гр. Кърджали е приел и че "разпоредбата на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.) урежда зачитането на осигурителен стаж на лицата, приети за чл. - кооператори и на членовете на техните домакинства, които са работили в ТКЗС заедно с чл. - кооператора, но изисква за това време посочения кръг лица задължително да са осигурявани за пенсия по Закона за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори". И двете, цитирани по-горе, решения са неправилни, защото свързват трудовият стаж по чл. 76, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - сега отменен) с внасяне на лични вноски по чл. 15, б. "б" ЗПЗСК (отм.) без да държат сметка за правилото на чл. 16, ал. 3 от същия закон, според което личните вноски на кооператорите се удържат и внасят от трудово - кооперативните земеделски стопанства след приключване на сметката на стопанството (за съответната година). Разпоредбата на чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.) гласи така: "Трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили." Очевидно е, че единственото нормативно изискване за признаване на трудов стаж е посочените в нея лица да са работили (сравни в този смисъл и реш. № 5931 от 29.04.2011 г. по адм. д. № 844 от 2011 г. на ВАС - VI отд.). Което не е равнозначно на съществуваща лична партида. Това е така, защото "в редица случаи, изработените от членовете на домакинството на чл. - кооператора трудодни са вписвани само в неговата лична партида" (цитатът е от писмо № 91-01-180 от 31.07.2009 г. относно допълнение на указанията, дадени с т. 1 на писмо № 91-01-16 от 14.01.2005 г. на ГД "Пенсии" при НОИ в частта, отнасяща се за зачитане на осигурителен стаж съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 76, буква "е" от ППЗП) и "в тази връзка е възприето и към настоящия момент да се прилагат указанията, дадени с писмо на бившата Централна дирекция за пенсионно осигуряване към Министерството на финансите с изх. № 7360 от 05.10.1977 г." (и този цитат е от същото указателно писмо). По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че и двете решения - това на Административен съд - гр. Кърджали и това на директора на РУСО - гр. Кърджали - страдат от пороците противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде изпратено като преписка на директора на РУСО - гр. Кърджали, който да разреши по същество спора за законосъобразността на разпореждане № ПР - 780 от 22.10.2010 г. като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.), дадени с цитираните по-горе указателни писма на ГД "Пенсии" и приложи към преписката заверен от него препис на писмо изх. № 7360 от 05.10.1977 г. на бившата Централна дирекция за пенсионно осигуряване към Министерството на финансите. В касационната жалба и допълнително подадените след нея заявления нa касационния жалбоподател не е направено искане за присъждане на разноски по делото. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,