Решение № 11304 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2017 г.
ВАСVII отделение22.07.2019 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 387/13.07.2017 г. по адм. дело № 951/2016 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 818/29.08.2017 г. по адм. дело № 951/2016 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. ОСЪЖДА "На дъното" ЕАД, ЕИК 1126351186, със седалище и адрес на управление гр. Батак, Почивен дом язовир Батак, да заплати на община Пещера направените по делото разноски в размер на 1300 (хиляда и триста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11304 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2017 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "На дъното" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Батак, Почивен дом язовир Батак, чрез процесуален представител, против решение № 387/13.07.2017 г. по адм. дело № 951/2016 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че не са направени изчисления за дължимите данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за всеки един от имотите поотделно. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира разноски за настоящата инстанция. Подадена е и частна жалба от дружеството против определение № 818/29.08.2017 г. по адм. дело № 951/2016 г. по описа на АС – Пазарджик, с което е изменено решение № 387/13.07.2017 г. по същото дело, в частта за разноските и "На дъното" ЕАД е осъдено да плати 1600 (хиляда и шестстотин) лева в полза на община Пещера. Сочи, че разноските в съдебното производство не са реално направени, тъй като не са представени доказателства за същите. Иска отмяна на определението. Ответникът – началник отдел "Местни приходи" при община Пещера, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба, а по частната жалба не взема становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната и частна жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС – Пазарджик е отхвърлил жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 021-1/08.11.2016 г., изменен с решение № 30-1642-3 от 24.11.2016 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Пещера, с който са установени задължения за периода 2011 - 2016 г., общо в размер на 35 359, 54 лв., от които ДНИ - 17 712, 07 лв. и ТБО - 17 647, 47 лв. АУЗД № 021-1/08.11.2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни приходи" при община Пещера е отменен от горестоящия орган, в частта с която са определени задължения за 2011 - 2016 г. за услугата "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", в размер на 7 264, 92 лв., ведно с лихвите. За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е приел, че за УПИ I - за почивен дом - ваканционно селище до яз. Батак (дъното) има издадена заповед № 788 от 09.12.2004 г. на кмета на община Пещера и одобрен ПУП - ПРЗ, с който УПИ I - за почивен дом - ваканционно селище до яз. Батак (дъното) става с площ 39 610, 00 кв. м. и посочен начин на застрояване. Приел е, че с одобрения ПУП е определено конкретното предназначение на имота - за вилни функции, съгласно чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с включени вилни сгради и земя и е направил извод за наличие на предпоставките на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. АС е приел за правилно определено задължението на дружеството за ТБО, относно услугата "Обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения на територията на община Пещера", тъй като на територията на общината е налично депо. Съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, при липса на нарушения на процесуалните правила и правилно определени дължимите ДНИ и ТБО. С определение № 818/29.08.2017 г. по адм. дело № 951/2016 г., АС – Пазарджик е изменил оспорваното решение, в частта за разноските, като е приложил разпоредбата на чл. 161 от ДОПК при определяне на възнаграждението за представителя на администрацията, съобразно материалния интерес. Решението е правилно. Недвижимите имоти на дружеството – земя и сгради (почивен дом "Язовир Батак"), се намират в УПИ І – за почивен дом, ваканционно селище по ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 788 от 09.12.2004 г. на кмета на община Пещера и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ се облагат с ДНИ. За недвижимите имоти дружеството дължи и ТБО - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, по чл. 62 от ЗМДТ, тъй като в хода на производството е установено наличието на депо. Представени са доказателства, че на територията на община Пещера функционира депо, което се ползва от жителите на общината. Ето защо такса за тази услуга се дължи. В същия смисъл е и решение № 634 от 20.01.2015 г. по адм. д. № 7769/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. По силата на чл. 8, т. 1 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. За имота на касатора, намиращ се извън урбанизирана територия е издадена заповед на кмета на община Пещера, с която е одобрен план за регулация и план за застрояване за имота, като с този ПУП е определено и конкретното предназначение на имота – за вилни функции, съгласно чл. 8, т. 1 от ЗУТ. В рамките на съответното УПИ са включени вилни сгради и земя. Изложеното води до извод, че са налице предпоставките на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ за дължимост на определения ДНИ. Обстоятелството, че ДНИ и ТБО не са посочени поотделно за всеки имот не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не води до отмяна на акта, както и на съдебното решение, защото същите са определени за недвижимите имоти по декларираните от касатора данни и последният може да защити правата си в пълен обем. Административният съд като е приел за законосъобразен обжалвания акт за установяване на задължение за ДНИ и ТБО върху недвижимите имоти по декларация, изменен с решение на началник отдел "Местни приходи" при община Пещера и е отхвърлил жалбата срещу него е постановил решението си в съответствие с материалния закон. С определение № 818/29.08.2017 г. правилно съдът е определил разноските съобразно материалния интерес. Приложим е редът на ДОПК. Правилно съдът е изменил решението в частта за разноските и е осъдил дружеството да заплати в полза на община Пещера 1600 лв. В случая за разноските е приложима специалната норма на чл. 161 от ДОПК, защото производството е по чл. 156 и сл. от ДОПК. Делото е с материален интерес и възнаграждението, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се определя при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лева. По гореизложените съображения оспорваните съдебни актове са законосъобразни и следва да бъдат оставени в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1300 лв., съобразно материалния интерес на делото и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение