Решение № 284 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ники или" ЕООД, против Решение 2130/31.03.2023 г., постановено по адм. дело 1471/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1933-0476994/20.01.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при определянето на срока административният орган не е съобразил тежестта на извършеното нарушение. Развива подробни съображения в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ЗНПАМ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител, взема становище за недопустимост на жалбата, тъй като е налице заповед за прекратяване на изпълнението на ПАМ. Алтернативно моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Относно възражението на недопустимост на касационната жалба и искането да бъде оставена без разглеждане: Прекратяването на изпълнението на мярката е съдържателно различно от оттеглянето на акта за налагането ѝ, което би следвало да се извърши в съдебната фаза на процеса по реда на чл. 156 от АПК и затова не изключва допустимостта на съдебното производство на основание чл. 159, т. 3 от АПК. Прекратяването на мярката е различно и от отмяната ѝ /отмяната има ретроактивно действие, а прекратяването е занапред/ и не обезпредметява търсената съдебна защита срещу ЗНПАМ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е била законосъобразността на ЗНПАМ ФК-С1933-0476994/20.01.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на касатора е наложена ПАМ Запечатване на търговски обект магазин Евразия, находящ се в гр. София, кв. Дружба, ул. Амстердам 1, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Правното основание за издаване на ЗНПАМ е чл.186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС. Констатирано е, че при извършване на контролна покупка на 07.01.2023 г. на 1 бутилка олио, 1 бр. течен препарат и 1 пакет мокри кърпи на обща стойност от 15 лв. не е издаден фискален бон от регистрираните в обекта 2 фискални устройства. Видно от разпечатка на КЛЕН за 07.01.2023 г. нямало отразени никакви продажби и дневният оборот бил 0.00 лв. Изготвен е опис на наличните парични средства в касата, при което е установена наличност от 350 лв. Констатирана е положителна разлика от 350 лв. Съдът е приел, че ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Стигнал е до извод, че дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита всяка продажба. Приел е, че ПАМ е наложена за 14 дни, което е съразмерно с тежестта на нарушението. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ /Наредбата/ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани изводи, че органът по приходите е наложил ПАМ при спазване целта на закона и принципа на съразмерност. От доказателствата по делото безспорно е установено, че на 07.01.2023 г. в процесния търговски обект са реализирани продажби без издаване на касова бележка, на което се дължи установената положителна касова разлика. След анализ на събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява извършеното от касатора нарушение на Наредбата, за което правилно административният орган е наложил оспорената ПАМ. В административната преписка се съдържат достатъчно доказателства за неспазване на финансовата дисциплина от страна на касатора, което обосновава и целта на закона. Мярката цели да постигне промяна в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният недопускане вреда за фиска. Оспорената заповед е подробно мотивирана, не съдържа неяснота относно волята на административния орган и е в съответствие с приложените по делото писмени доказателства от административния орган. Срокът на наложената ПАМ е в рамките на законоустановения такъв. В случая този състав на съда намира, че заповедта съдържа конкретни, съобразени с обстоятелствата на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100 /сто/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,