Решение № 16798 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2011 г.

Решение № 16798 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2011 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция "Пътна инфраструктура"-гр. София срещу решение № 4106/9.12.2010 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 5923/2010 г. по описа на АССГ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити в касационната жалба съображения касаторът моли обжалваното съдебно решение на АССГ да бъде отменено като неправилно. Ответникът, Васил Димов Даскалов от гр. София в писмен отговор на касационната жалбата оспорва същата и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба от Васил Димов Даскалов за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за сумата от 3 809,37 лв., представляваща разликата между брутната му заплата като държавен служител, която същият би получавал, ако служебното му правоотношение не беше незаконосъобразно прекратено и получаваното от него трудово възнаграждение за период от 10 месеца, считано от 23.12.2005 г. до 23.10.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото съдебни разноски. АССГ, след събиране на доказателства и разглеждане на иска по същество, е постановил свое решение № 53/19.06.2009 г. по адм. д. № 7513/2008 г., отменено по касационна жалба с решение 10169/26.07.2010 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 10400/2009 г. по описа на ВАС, пето отделение. С решението си ВАС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ със задължителни указания за прилагане на относимите разпоредби от ПМС № 175 на МС от 24.07.2007 г. чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза. Именно при това второ разглеждане на делото от нов състав на АССГ е постановено решението, предмет на касационно обжалване в настоящото производство. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на Васил Димов Даскалов сума в размер на 3 619,81 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за периода от 15.12.2005 г. до 15.10.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2008 г. до окончателното изплащане на тази сума, както и сума в размер на 1 663 лв., представляващи съдебните разноски по делото като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. в останалата част до претендирания размер от 3 809,37 лв. За да постанови този правен резултат, АССГ, позовавайки се на нарочно назначената при повторното разглеждане на делото съобразно указанията на ВАС съдебно-счетоводна експертиза, е приел от фактическа и правна страна следното: Служебното правоотношение на ищеца Васил Даскалов - главен експерт в отдел "Ремонт и поддържане на РП" в Агенция "Пътна инфраструктура" е прекратено със Заповед № 50/14.12.2005 г., считано от 15.12.2005 г. Видно от отбелязването върху заповедта, същата е връчена на Даскалов на 23.12.2005 г. С Решение от 19.10.2007 г. на СГС, АО, III Д състав, потвърдено с решение № 2287/27.02.2008 г. на ВАС, цитираната по-горе заповед за прекратявана на служебното правоотношение на Даскалов е отменена като незаконосъобразна. Предвид факта, че за периода 13.01.2006 г. - 23.10.2006 г. Даскалов е работил по трудов договор със "СК-13 Хидрострой"АД-София като "технически ръководител" в метростанция 8, съдът правилно е приел, че същият има право на обезщетение по смисъла на чл. 104, ал. 1, изр. Второ, предл. второ в размер на разликата между брутната заплата като държавен служител, определена съобразно изр. 3 на чл. 104 и по-ниското, получавано от него трудово възнаграждение за период от 10 месеца като е определил размера на това обезщетение и периода, за който същото се дължи изцяло съобразявайки се с изчисленията и периода на дължимост на обезщетението, определени от изслушаната и приета като неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза. Настоящата касационна инстанция, при вмененото й от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК задължение за служебна проверка допустимостта на съдебното решение, намира същото за частично недопустимо поради следното: Видно от исковата молба, ищецът претендира обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода 23.12.2005 г. - 23.10.2006 г., а АССГ с обжалваното съдебно решение му е присъдил обезщетение за периода 15.12.2005- 15.10.2006 г. - т. е. за периода 15.12.2005 г. - 22.12.2005 г. съдът се е произнесъл свръх петитум и е присъдил обезщетение за същия период, без такова да е претендирано. Като съобрази обстоятелството, че за периода 15.12.2005 г. до 22.12.2005 г. Драганов не е работил нито по служебно, нито по трудово правоотношение, както и факта, че в рамките на този период са налице 6 работни дни, а за целия м. декември 2005 г. общият брой на работните дни е 21, настоящият състав на ВАС приема, че обезщетението за 6-те работни дни, за което АССГ се е произнесъл свръх петитум възлиза на 222,84 лв., изчислено спрямо брутната заплата от 780 лв., съгласно възприетия от АССГ размер. Решението на АССГ следва да бъде обезсилено в частта, в която Агенция "Пътна инфраструктура"-София е осъдена да заплати на Васил Димов Даскалов обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода 15.12.2005 г. - 22.12.2005 г. включително, в размер на 222,84 лв. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства за това, че за целия 10- месечен период по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл Даскалов бил получавал брутно трудово възнаграждение, по-ниско по размер от брутната заплата като държавен служител, изчислена към датата на обявяване на уволнението му от държавната служба за незаконно. Видно от приетото като доказателство по делото и кредитирано от експертизата и съда като неоспорено от касатора удостоверение от "СК-13-Хидрострой"АД, за целия относим период- 13.01.2006 г. -23.10.2006 г. Даскалов е получавал по-ниско брутно трудово възнаграждение спрямо брутната заплата като държавен служител - 780 лв., правилно определена от вещото лице съгласно ПМС № 175/24.07.2007 г. и чл. 104, ал. 1, изр. 3 от ЗДСл. Настоящата касационна инстанция, анализирайки съдържанието на възприетата от АССГ съдебно-икономическа експертиза, констатира, че вещото лице, определяйки претендираното обезщетение като разлика между брутна заплата и получавано трудово възнаграждение, неправилно, вместо да вземе предвид брутното трудово възнаграждение, получавано от Друмев в "СК-13-Хидрострой"АД/ таблица 2 от цитираното удостоверение/, е взело предвид нетния резултат / последната таблица/- т. е. сбора от брутно възнаграждение и доход по социална програма след облагането му с данък. Неминуемо това се е отразило на верността при изчисляване на дължимото обезщетение, съответно на правилността на решението в тази част. С оглед обстоятелството, че Васил Друмев не е подал касационна жалба срещу съдебното решение, както и с оглед факта, че констатираната неправилност на съдебното решение е в интерес на касатора, настоящата касационна инстанция намира, че няма правомощие да поправи констатираното несъответствие на решението на АССГ с материалния закон в настоящото касационно производство. Съдът следва да се произнесе по съответствието на съдебното решение с материалния закон само в рамките на касационното обжалване, съобразявайки се с основния принцип, че положението на жалбоподателя не може да бъде влошено в резултат на предявената от него касационна жалба. Неоснователни са и развитите от Агенция "Пътна инфраструктура"-София доводи в касационната жалба за неправилност на съдебното решение поради присъждане на обезщетение за периода 15.12.2005 г. -15.10.2006 г., вместо за периода 15.12.2005 г. -15.09.2006 г., каквито доводи съдът бил развил в мотивите на решението си, правилно приемайки, че вещото лице неправилно е определило обезщетение за 11, вместо за 10 месеца и правилно приспадайки от общия размер на обезщетението сума, равняваща се на обезщетение за един, неполагащ се на Даскалов месец. Независимо от обстоятелството, че АССГ е присъдил обезщетение, считано от по-ранна и непосочена в исковата молба дата - т. е. от 15.12.2005 г. до 15.10.2006 г., вместо за претендирания от ищеца период: 23.12.2005 г. - 23.10.2006 г., съдът правилно е определил обезщетението в рамките на 10 календарни месеца, за какъвто период от време съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл максимално се дължи и може да се присъди обезщетение при незаконно прекратяване на служебно правоотношение. Друг е въпросът, че настоящата касационна инстанция не би могла да присъди обезщетение за периода до 23.10.2006 г., както ищецът е претендирал, тъй като в частта, в която липсва произнасяне на АССГ / за периода от 16.10.2006 г. до 23.10.2006 г./ е налице непълнота във формиране волята на съда, която би могла да се преодолее по реда на допълване на съдебното решение, но не и по реда на касационното му обжалване/ още повече, че липсва касационна жалба от Даскалов с твърдения за непроизнасяне по обезщетението за целия, претендиран от него период/. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено за сумата от 222,84 лв., представляваща присъдено свръхпетитум обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода 15.12.2005-22.12.2005 г., а в останалата му част и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същото решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,