Решение № 7386 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 816/2020 г.

Решение № 7386 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 816/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", чрез проц. представител юрисконсулт К. Керемидчиев, против решение № 6947/15 ноември 2019 г., постановено по адм. д. № 5578/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Ботева против заповед № РА-29-04/29 март 2019 г., издадена от директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е заповед, с която, на осн. чл. 178, ал. 6, вр. чл. 178, ал. 4 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж "Офис за куриерски услуги", находящ се в жилищен блок в УПИ ІІІ, кв. 3 б, м. "Младост-3" по плана на гр. София, с адм. адрес ж. н. "Младост-3", бл. 325-Б, вх. 4, ползван в нарушение на чл. 178, ал. 4 ЗУТ. Оспореният административен акт почива на твърденията от констативния акт, че помещението се ползва за офис, вместо за разрешеното ползване за търговска дейност, което ползване е с друго предназначение, съобразно кодовете от приложението на НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В тази връзка верни и обосновани са мотивите на решаващият съд, опровергаващи тези констатации. Липсват каквито и да е доказателства, че в процесният обект се извършват офис административни дейности. Нещо повече, безспорно е доказано по делото, че дейността е търговска, съобразно предназначението и в параметрите на издаденото УВЕ № 806 от 27 юли 2010 г., за което говори и представеното доказателство за инсталирано и свързано с НАП фискално устройство за отчитане на търговска дейност. Предназначението "търговска дейност" е предвидено с код 550 като Приложението към процесната Наредба не прави разлика точно какъв вид търговска дейност се извършва. Налага се извод, че АССГ правилно е отменил заповедта и изложените мотиви са законосъобразни и обосновани, като този съд изцяло ги споделя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лв. Въпреки направеното искане за редуциране размера на претендирания адвокатски хонорар този съд намира, че същият не следва да бъде намаляван, както с оглед на това, че размерът е близък до минималния, така и с оглед сложността на делото и положения адвокатски труд. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав