Решение № 7933 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10644/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Бочев, в качеството на ЕТ Дидас - МБ - Д. Бочев, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, против Решение 213 от 19.08.2020 г., постановено по адм. дело 291/2020г. от Административен съд Велико Търново с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощника юрк. Ц. Цонева, в писмено отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е приел за изцяло неоснователен предявения от Д. Бочев, в качеството на ЕТ Дидас - МБ - Д. Бочев против Държавен фонд Земеделие частичен иск с цена 112 382,57лв. от 402911,81 лв. Лицето е претендирало обезщетение на претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, издадени от длъжностни лица в ДФ Земеделие във връзка с кандидатстване на едноличния търговец по схема по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 - 2013г. за периода от 2013г. до 2017г. и отменени по съответния ред. Вредите представлявали пропуснати ползи, равняващи се на сумите, които лицето би получило, ако заявленията му са били своевременно разгледани от административния орган. Сумата на цялата искова претенция представлявала сбора на дължимите субсидии за кампаниите през 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017 г. и законната лихва върху тях от датите на тяхната дължимост за всяка една година до 30.04.2020г., когато е изготвена исковата молба.

Като основание на иска е посочена отмяната по съдебен ред на следните уведомителни писма: Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007г. - 2013г. с изх. 01-6500/1660 от 28.02.2014г. и уведомително писмо с изх. 01-6500/2273/12.04.2017г.

За да постанови този краен резултат първоинстанционният съд е приел, че не са налице, в условията на кумулативност елементите от фактическия състав на специалната правна норма чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Решението е неправилно.

От приложените по делото доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Със заявление за подпомагане с УИН 04/030413/54480 от 16.03.2013г. за кампания 2013г. ЕТ Дидас-МБ-Д. Бочев в качеството му на земеделски производител заявява за подпомагане земеделски парцели по направление Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите от мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г. Във връзка с подаденото заявление за подпомагане зам. изпълнителният директор на ДФ Земеделие е издал Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007г.- 2013г. с изх. 01-6500/1660 от 28.02.2014г. С издаденото Уведомително писмо го информирал, че не е одобрен за участие по направление Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите от същата мярка. Писмото е обжалвано и в Административен съд Велико Търново е образувано адм.д. 476/2014г., като с Решение 550/19.12.2014г. уведомителното писмо е отменено. С Решение 589/19.01.2016г. на Върховния административен съд е отменено Решение 550/ 19.12.2014г. и делото е върнато за ново разглеждане. В Административен съд Велико Търново е образувано адм.д. 51/2016г., по което е постановено Решение 70/01.03.2016г., с което е обявена нищожността на уведомителното писмо и е върната преписката на ДФ Земеделие за ново произнасяне. Решението е оставено в сила с Решение 1750/10.02.2017г. на Върховния административен съд. В изпълнение на съдебните актове от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие е издадено ново уведомително писмо с изх. 01-6500/2273/12.04.2017г., с който отново едноличния търговец не е одобрен за участие по направление Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите от мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г. Това писмо също е оспорено от земеделския производител, като в Административен съд Велико Търново е образувано а.д. 319/2017г. С Решение 370/06.10.2017г., оставено в сила с Решение 6363/25.04.2019г. на ВАС, уведомителното писмо е отменено като противоречащо на материалния закон и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

На 17.10.2019г. е издадено уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007г.-2013г, с което в изпълнение на окончателното съдебно решение едноличния търговец е уведомен, че е одобрен за участие по исканото направление Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите от мярка 214 Агроекологични плащания. От текста на писмото е видно, че са одобрени за подпомагане всичките 198.25 ха, за които е подадено заявлението първоначално, но е посочено, че крайният срок за плащанията е трябвало да бъде 2018г. по тази мярка, тъй като същата е била приключила, а за останалите неразплатени суми се е прехвърлило задължението на Фонда към бюджета на последвалите я мерки 10 Агроекология и климат и 11 Биологично земеделие, но те същ са приключили. На практика е било невъзможно повече то да бъде осъществено, независимо от текста на акта, с който формално искането за одобряване на подпомагането за петгодишния период на агроекологичния ангажимент на кандидата е формално удовлетворено.

Не е спорно по делото /липсва такова оспорване в отговора на исковата молба/, че сумите за подпомагане през годините, в които е можело да получи субсидиране лицето са били както следва: за ангажимента през 2013 г. 356 лв. на хектар /ха/. За 2014г отново 356 лв./ха., за 2015 г. 356 лв./ха, за 2016г. 178 лв./ха, както и за 2017г 178лв./ха.

Страните не спорят и по факта, че нормата на чл. 75, пар. 1 от Регламент на ЕС 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, регламентира, че плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Вярно е, че на основание пар. 2 от същата норма това е възможно само след приключване на проверките по чл. 74 от същия регламент за наличието на условия за допустимост, но възражението на ответника в този смисъл би било резонно в производство по оспорване на отказ или корекция на плащане при ежегодното одобрение на сумите за подпомагане при поддържане на агроекологичните ангажименти, не и в условията на приключили Мерки, по които самият той не може да направи повече разплащания, видно от издаденото от него уведомително писмо през 2019г.

Страните не спорят и че всички 198,25 ха, за които е подадено първоначалното искане са подлежали на подпомагане, видно от окончателното Уведомително писмо 016500/2273/17.10.2019г.

Въз основа на посочените доказателства първоинстанционният съд е приел, че между претендираните частично суми за пропуснати ползи и лихви и отменените, като незаконосъобразни административни актове, издадени от изпълнителния директор на ДФЗ РА, не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, от една страна. От друга, характерът на отменените актове бил такъв, че не можел да породи пряко вреди за лицата.

Тези правни изводи са необосновани и неправилни и не се споделят от настоящия съдебен състав.

Предявеният като частичен иск /всъщност обективно съединени искове/ е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая искът се явява доказан и по основание, и по размер изцяло, макар да е предявен като частичен:

1. Безспорно са налице незаконосъобразни административни актове - Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007г.- 2013г. с изх. 01-6500/1660 от 28.02.2014г. и Уведомително писмо с изх. 01-6500/2273/12.04.2017г., отменени по съответния ред.

1. Налице е възобновено административно производство, което е приключило с писмо за одобрение на кандидата за подпомагане на заявените от него площи, в което е посочено обаче, че плащания са били възможни по тези мерки само до 2018г., т.е. налице е бил отказ за плащане по обективни причини приключил срок на конкретните мерки, както самият ответник посочва в отговора си на исковата молба.

1. Имуществената вреда, претърпяна в конкретния случай от ищеца, се изразява в невъзможността за получаване на приходи по схеми и мерки за подпомагане на земеделски производители, за които той е кандидатствал, но заявлението му не е своевременно разгледано. Това е породило неизплащане на финансова помощ по мярка, за която посочените за подпомагане от него площи са одобрени изцяло в значително по-късен момент, поради двукратното незаконосъобразно издаване на индивидуални административни актове, с които на практика е спряло производството пред административния орган, когато е можело да бъдат извършени всички необходими проверки и да бъде изразено становище за одобряване на финансовата помощ. Като пряка последица от незаконосъобразните актове, причинили проточване на административното производство извън срока на мерките е забавянето на необходимите проверки и плащането до степен, че да е толкова късно, че сроковете на възможните мерки за подпомагане да са изтекли и да са направили невъзможно, както извършването на проверки, така и извършването на евентуални плащания след това.

1. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между вредите, понесени от ищеца и отменените като незаконосъобразни уведомителни писма, в резултат на което разглеждане на заявлението на лицето, проверки и евентуално плащане не само не е било извършено в срок, а изобщо не е било възможно да се случи, поради изтичане на срока за подпомагане по релевантните мерки за процесното искане. Не може да бъде подминат и фактът, че лицето е представило по делото изискуемите допълнително документи, посочени в уведомителното писмо на ДФЗ за доказване на изпълнението на административните си задължения по процесните мерки, които не са били оспорени от ответника в хода на съдебното производство.

Отделно от това, основателно и във връзка с неизвършените плащания е искането за присъждане на лихви за забава. Тези вреди се основават на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото вредите пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ /Решение 16876 от 11.12.2019 по Дело 2940/2019/. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането /в този смисъл вж. АД 972/2017 г. по описа на ВАС, ІІІ отд./.

1. Размерът на вредата, представляваща пропуснати ползи е лесно установим, доколкото с окончателното уведомително писмо са одобрени всичките 198,25ха, за които е подадено заявление. Следователно сумите за отделните години на агроекологичния ангажимент, който лицето е поело с подаване на първоначалното си заявление за подпомагане са, както следва:

За 2013г., 2014г. и 2015г., когато годишната сума за подпомагане е била 356 лв./ха са дължими 70577лв. за всяка година /198,25 ха. х 356 лв.= 70 577лв./ или общо 211731лв. за трите години. За 2016г. и 2017г., когато годишната сума за подпомагане е била 178 лв./ха са дължими 35288,5лв. /198,25 ха. х 178 лв.= 35 288,50лв./ или общо 70577 лв. за двете години. Така общата сума за подпомагане за всички 5 години е следвало да бъде 282308лв. В този смисъл, частично предявеният иск за сумата от 70577 лв./обективно съединени искове за пропуснатите ползи за всяка от петте години/ е бил доказан по основание и размер.

За установяване на размерите на акцесорните искове за лихви, също не са необходими специални знания. Общоприета практика от финансовите институции и счетоводни къщи е в такива случаи да се използват достъпните калкулатори за изчисление на законовите лихви за всеки отделен период. Задълженията за всяка отделна година са, както следва :

· за кампания 2013г. - дължимата лихва за забава върху дължимата и неплатена в срок сума от 70 577лв., считано от 01.07.2014г. (датата от която административния орган е в забава) до 30.04.202Ог. (датата на изготвяне на исковата молба, която ищецът е посочил сам) е в размер на 41 805,57лв.;

· за кампания 2014г. - считано от 01.07.2015г. до 30.04.2020г. върху сумата от 70 577лв. е в размер на 34 635,06лв.;

· за кампания 2015г. - считано от 01.07.2016г. до 30.04.2020г. върху сумата от 70 577лв. е в размер на е в размер на 27 448,81лв;

· за кампания 2016г. - считано от 01.07.2017г. до 30.04.2020г. върху сумата от 35 288,5лв. е в размер на 10 146,26лв.;

· за кампания 2017г. - считано от 01.07.2018г. до 30.04.2020г. върху сумата от 35 288,5лв. е в размер на 6 568,11лв.

Общата сума на лихвите е 120603.81лв., следователно претендираният частичен акцесорен иск за лихвите по чл. 86 от ЗЗД е доказан и по размер.

По изложените съображения касационната жалба е основателна. Обжалваното решение ще следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по същество на правния спор, с което да се уважат предявените частично искове, които настоящата инстанция намира за основателни и доказани изцяло по размер.

При този изход на правния спор претенцията на касатора и ищец по първоинстанционното дело за присъждане на понесените по делото разноски е основателна. Съгласно приложените писмени доказателства (договор за правна помощ и съдействие, платежно нареждане) и списъци на разноските за двете инстанции /стр. 28 от първоинстанционното дело и стр. 36 от касационното дело/, търговецът е заплатил държавна такса за завеждане на делото пред първата и пред настоящата инстанция и възнаграждение за адвокатска защита в размер общо на 7328 лв. /3670лв.+3658 лв./, в който размер следва да бъдат признати сторените разноски изцяло, доколкото възражението за прекомерност на ответника е неоснователно.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение