Решение № 2974 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11944/2017 г.

Решение № 2974 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11944/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Я. Елмазов, подадена чрез адв. А. Григоров, против решение № 5377 от 11.09.2017 г., постановено по адм. д. № 11599 по описа за 2016 г. на Административен съд – София-град, в частта му, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ за присъждане на сумата в размер над 300 лева до пълния претендиран такъв от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед, издадена от органи при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отмяната на акта. Касаторът Я. Елмазов твърди, че решението е неправилно в обжалваната му част поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Посочва, че неправилно административният съд е определил размерът на дължимото му се обезщетение за причинени му неимуществени вреди, поради и което иска уважаване на исковата претенция в пълния ? предявен размер. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът – Министерство на вътрешните работи, чрез юрк. Бучкова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрк. Панайотова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът при Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение в една част е отхвърлен предявеният от Я. Елмазов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерство на вътрешните работи /МВР/ за сумата от 30 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 02.03.2010 г. до 07.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2015 г., а в друга част е осъдена Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на Я. Елмазов обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за периода от 01.04.2014 г. до 07.10.2015 г. в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяната на незаконната заповед - 07.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния претендиран размер от 30 000 лв., както и за периода от 02.03.2010 г. до 01.04.2014 г., ведно със законната лихва, исковата претенция е отхвърлена. По делото не е бил спорен фактът, че с Решение № 10354/07.10.2015 г., постановено по адм. дело 5471/2015 г. по описа на Върховен административен съд, е било отменено Решение № 1432/11.03.2015 г., постановено по адм. дело 4211/2014 г. по описа на АССГ, като по този начин е била отменена заповед № 87296/02.03.2010 г., издадена от началника на Отдел Пътна полиция при СДВР. С посочената заповед на Елмазов е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата, а именно – изземване на свидетелство за управление на МПС. Съдът посочил, че реално СУМПС на Елмазов е било отнето на 01.04.2014 г., когато той лично се е явил в О"ПП" – СДВР. Пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели, които твърдели, че са очевидци на притесненията и емоционалното състояние на касатора по повод както издадената заповед, така и многобройните актове, които са му били съставени от КАТ. Съдът е кредитирал показанията им относно негативните преживявания на ищеца относно обстоятелството, че след отнемането на СУМПС му той е бил издържан от родителите и брат му, но поради факта, че Елмазов е имал множество актове за установяване на нарушения, както и наказателни постановления, още от преди да му отнемат СУМПС, съдът приел, че отменената заповед № 87296/02.03.2010 г., издадена от началника на Отдел Пътна полиция при СДВР, само частично е повлияла на емоционалното състояние на ищеца, като твърденията за настъпила депресия въобще не са доказани. Така административният съд е приел, че фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е доказан, но частично само за сумата от 300 лева, и то по отношение само на единия ответник – СДВР, защото МВР не е надлежен ответник по иска. Посочено е, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че ищецът е предал СУМПС си след лично явяване пред органите на ответника на 01.04.2014 г., поради и което няма как той да търпи вреди от момента на издаването на заповедта само поради факта на съществуването й, при условие, че Елмазов не е знаел за нея преди 01.04.2014 г. Поради това съдът отхвърлил исковата претенция за периода от 02.03.2010 г. до 01.04.2014 г. Съдът посочил още, че след отнемането на СУМПС, Елмазов не е следвало да управлява МПС, по повод на което са му били съставен акт за административно нарушение, съответно и наказателно постановление. Това действие на ищеца е прието като съпричиняване на вредата от страна на Елмазов във връзка с чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. За недоказани са приети както твърденията на ищеца, че през исковия период не е могъл да упражнява конкретна трудова дейност, за която е било необходимо СУМПС, като в тази връзка не са били кредитирани и показанията на двамата свидетели, така и твърденията, че поради заболяване той се придвижвал единствено с автомобил. Въз основа на така приетото, и съобразно принципа на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, административния съд приел, че исковата претенция на Я. Елмазов е основателна само за сумата от 300 лева за периода от 01.04.2014 г. до 07.10.2015 г., като за разликата до 30 000 лева, както и за периода от 02.03.2010 г. до 01.04.2014 г., съдът отхвърлил исковата претенция. Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати сочените пороци, съставляващи касационни основания. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Както и правилно административният съд е приел, по делото безспорно е доказано наличието на отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт – заповед № 87296/02.03.2010 г., издадена от началника на Отдел Пътна полиция при СДВР. В процесния случай безспорно е доказано, че именно във връзка с издадената заповед ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, но същите не са доказани в пълния предявен размер на търсеното обезщетение. Следва да се посочи, че задължението на държавата и общините за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и юридически лица възниква при незаконосъобразни актове, действия или бездействия осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност, но това задължение не следва да се превръща в инструмент за неоснователно обогатяване. Отделно от горното, правилно съдът е посочил, че няма как Я. Елмазов да е търпял неимуществени вреди – стрес и психологически тормоз, от отменената като незаконосъобразна заповед № 87296/02.03.2010 г., издадена от началника на Отдел Пътна полиция при СДВР, в периода преди узнаването му за нейното съществуване – т. е. преди 01.04.2014 г., когато заповедта му е била връчена и съответно му е било отнето СУМПС. Поради това, правилно съдът е отхвърлил исковата претенция за периода от съставянето на заповедта – 02.03.2010 г., до момента на узнаването на ищеца за нея – т. е. момента на връчването ? 01.04.2014 г., съответно фактическото отнемане на СУМПС. Отделно от горното, правилно съдът е посочил, че има и съпричиняване на вредите от страна на Я. Елмазов, защото въпреки че му е било отнето СУМПС, той е продължавал да управлява МПС, в следствие на което са му били съставяни и актове за това нарушение. Следователно, правилно съдът е посочил, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, израз на който принцип е правилото по чл. 5 ЗОДОВ. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. На ответните страни в спора разноски не се дължат на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, защото независимо от изхода пред касационната инстанция, исковата претенция е частично уважена от първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение