Решение № 132 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2008 г.

Решение № 132 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанаса Тодорова Ковачка от гр. Ветрен срещу решение № 278 от 12.12.2007 г., по адм. д. № 195/2007 г. на Административен съд - Пазарджик с доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални права. Ответникът - Кметът на Община Септември, редовно призован, не се представлява и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове за присъждане на 1200 лв. обезщетение за имуществени вреди (200 лева разноски по снабдяване с документи, 800 лева за лечение и 200 лева адвокатски хонорар за ползвана правна помощ по адм. д. (6669/2006 г. по описа на ВАС) и 6000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради засягане на личността и достойнството на ищцата вследствие на действия и бездействия на общинската администрация на гр. Ветрен. Исковете са предявени срещу община Септември, като е поискано и присъждане на лихви, считано от датата на завеждане на исковата молба. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковете като неоснователни. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С влязло в сила решение от 16.07.2004 г. по адм. д. № 85/2004 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, потвърдено с решение № 1433/14.02.2005 г. по адм. д. № 10674/2004 г. по описа на ВАС е отменена като незаконосъобразна заповед № 982/24.11.2003 г. на кмета на община Септември, с която е разпоредено, в срок до 30.12.2003 г., съседът на жалбоподателката Шантов, да премахне стопанска постройка намираща се на границата на имота с жалбоподателката. Заповедта е била издадена по искане на жалбоподателката, която в производството по обжалването й пред Пазарджишки окръжен съд и Върховния административен съд не е била конституирана за участие като заинтересована страна. С молба от 27.03.2006 г. Ковачка е поискала отмяна на съдебните решения по реда на чл. 41, ал. 2 от ЗВАС(отм), но молбата е оставена без разглеждане като подадена след срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК(отм) - определение № 12786/19.12.2006 г. на петчленен състав на ВАС, по адм. д. № 6669/2006 г. В производството за отмяна на съдебните решения Ковачка е представлявана от адвокат, като с оглед изхода от делото е била осъдена да заплати на община Септември направени разноски (200 лева - адвокатство възнаграждение) - определение № 1814/21.02.2007 г., по адм. д. № 6669/2006 г. Съдът е счел, че не е доказано Атанаска Тодорова Ковачка да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди по вина на община Септември. Липсвали доказателства за съществено засягане на емоционалната й сфера в причинна връзка с отменената заповед и водените съдебни процеси. Приел, че липсва причинна връзка между претендираните неимуществени вреди и издаденият административен акт тъй като влошеното здравословно състояние предшества по време поставяне на началото на административното производство по издаване на отменената заповед. Съдебно решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Производството е исково и страните са длъжни да ангажират доказателства в подкрепа на претенциите и доводите си. Жалбоподателката не е доказала по основание и размер претенцията си и правилно съдът е отхвърлил исковата молба. Неоснователно е оплакването, че решението е необосновано, тъй като съдът е обосновал съдебния си акт с доказателствата по делото и изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, респ. общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата (общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните писмени и гласни доказателства по делото не установяват по безспорен начин да са настъпили имуществени и неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с неправомерни действия и бездействия на община Септември. Разходите за адвокатски хонорар за ползвана правна помощ по отмяна на съдебните решения се дължат от страната станала причина за водене на делото. В случая Ковачка е подала молбата след срока по чл. 232 ал. 1 от ГПК(отм) и отговорността за неблагоприятния изход от спора следва да се понесе от самата нея, тъй като при изтекъл срок безусловно се предполага резултата от съдебния процес. От представените пред първоинстанционният съд доказателства не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищцата конкретни неимуществени вреди вследствие на действия и бездействия на общинската администрация, които да са основание за обезщетяване. Направените разноски по водене на съдебноадминистративното дело и това по отмяна на съдебните актове не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред. Бездействието от страна на касаторката и нейният пълномощник представлява причинната връзка с настъпилата вреда, а не незаконосъобразно издадената заповед и действия на администрацията. Поради това е правилен изводът за липсата на основание по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществена вреда. Касационната жалба е неоснователна, а решението, по изложените съображения се преценява за законосъобразно. Правилно съдът е приел, че в случая липсва причинна връзка между претендираните неимуществени вреди с настъпилия вредоносен резултат и издадения административен акт. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението и същото следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,