Решение № 7646 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2012 г.

Решение № 7646 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Капрони" АД със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, представлявано от изпълнителния директор Любомир Дянков Иванов, срещу решение № VI-307/21.12.2011 г., постановено по адм. д. № 205/2011 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, като в нея се твърдят доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло с произтичащите от това последици. Ответникът, н-к РДНСК, Югоизточен район, чрез процесуалните си представители в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Стара Загора, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Капрони" АД срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-49/23.03.2011 г. на н-к РДНСК, Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "склад - работилница за поддържане на лодки", находящ се в поземлен имот 000545 по плана на с. Копринка, община гр. Казанлък. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е изпълнен без строителни книжа, както и че не попада в режим на търпимост съгласно разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че за процесния строеж не са налице строителни книжа - не е одобряван проект и не е издавано разрешение за строеж, поради което правилно е прието, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Оплакванията в касационната жалба основно се свеждат до неправилност на изводите на съда, че строежът не е в режим на търпимост съгласно § 16 ДР на ЗУТ. При правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че издаване на у-ние за търпимост от главния архитект по реда на този параграф, е неотносимо за спора, тъй като такова у-ние не е със задължителна и обвързваща сила за административния орган по констатиране на незаконния строеж и издаване на заповед за премахването му. Такова у-ние има стойност само пред нотариалните служби по прехвърлителни сделки, а релевантните факти за наличие на търпим строеж се установяват, както от административния орган, така и от съда разглеждащ жалбата срещу оспорената заповед. В случая не е установено за имота, в който се намира строежът, да е одобряван ПУП - план за регулация и план за застрояване, спрямо които да се преценява допустим, респективно попада ли в режим на търпимост строежът, съгласно съответните правила и нормативи, нито при действието на отменените ЗТСУ и ППЗТСУ, нито по ЗУТ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че по отношение на този имот са неприложими разпоредбите на ЗУТ, поради статута на имота, който е неурегулиран. Строителство в такива имоти е могло да се извършва само въз основа на частични застроителни решения по чл. 108 или по чл. 122, ал. 3 ППЗТСУ (отм.), при чието действие се твърди, че е извършено строителство на процесния строеж. По правилата на ЗУТ строителство може да се извърши след промяна предназначението на земята съгласно специалния закон - чл. 12, ал. 3 същия. С оглед изложеното съдът при правилно прилагане на закона и обосновано е приел, че за констатираният незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е неприложим режимът на търпимост, поради което подлежи на премахване и оспорената заповед е законосъобразна. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното от първоинстанционния съд в мотивите към решението, които настоящия състав приема изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК