Решение № 7164 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5146/2016 г.

Решение № 7164 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5146/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Д. Т. Ц., гр. Т., чрез адвокат, против решение по адм. д. № 197/2015 г., по описа на Административен съд-Т.. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил, че жалбоподателят работи двадесет години като служител в системата на МВР и носи, борави и служи с лично оръжие. Заканата на човек, който е извършил две убийства, обосновава необходимост от лична самоотбрана и защита. Това предполага наличието на "основателна причина" по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), за да му бъде издадено разрешение. Административният съд е направил погрешни изводи относно обстоятелствата, което е довело до постановяване на неправилно и необосновано решение. Счита решението на АС - Т. за нищожно и недопустимо. Претендира разноски по делото.

Ответникът началникът на РПУ Т., редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция решение № 6 от 21.01.2016 г. по адм. д. № 197/2015 г. по описа на Административен съд - Т. като неоснователна е отхвърлена жалбата на Д. Т. Ц. срещу отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 1993р-13257/3.11.2015 г., издаден от началника на РУ-Т., на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е подал заявление с вх. № 199300-3875 от 10.09.2015 г. с искане да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие с мотив, че същото му е необходимо за самоотбрана. Приел, че към заявлението не са приложени доказателства за твърдяната в мотивацията конкретна и реална заплаха за лицето и семейството му, липсват и конкретни твърдения в този смисъл. Със заявлението Д. Т. Ц. е поискал разрешението с цел самоотбрана -негова и семейството му поради обоснован страх от заканите за разправа от лица, убили баща му. Съдът приел, че няма данни за реална заплаха и необходимост от самоотбрана. Посочил, че свидетелят Н. Д. Т. няма лични възприятия.

Решението е неправилно.

В административната преписка има приложени две мотивации относно искането за издаване на разрешение от 9.09.2015 г. и 14.10.2015 г., в които е описано, че:

1. лицето работи в системата на МВР 26 години и винаги е носил и съхранявал оръжие. 2. няма допуснати нарушения или наказания във връзка с носенето и съхранението на оръжие,

1. описва убийството на баща си в с. П. на 31.12.2009 г. от лицата Х. Й. М. и Р. Х. Й.,

1. заплахи за саморазправа с жалбоподателя и семейството му от близки на подсъдимите по време и след наказателното производство с подсъдими извършителите на убийците на баща му.

В открито съдебно заседание свидетелят Н. Т. посочва, че знае за заканите за саморазправа да се съберат целия "клан" за да отмъстят на семейството на жалбоподателя, а майката на жалбоподателя от страх се е преместила от с. П. в гр. Т.. Посочва, че единият от осъдените лица е освободен предсрочно. На сайта на Окръжен съд Т. се намира влязла в сила осъдителна присъда от 13.09.2010 г. по НОХД № 159/2010 г., с която лицата Х. Й. М. и Р. Х. Й. (опасен рецидивист) са осъдени за престъпления по чл. 124, ал. 1, пр. 1 и ал. 3, пр. II и чл. 135, ал. 1 от НК, вследствие на които е починал Т. Н.

Неправилно първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 36 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, който е длъжен по чл. 35 от АПК да издаде индивидуален административен акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. В мотивацията са наведени обстоятелства, от които заявителят твърди, че е възникнал обоснован страх за сигурността на семейството като основателна причина за самоотбрана по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

В административното производство е изготвена докладна записка № 19930р-12815/26.10.2015 г. от мл. ПИ "КОС" при РУ Т., от която е видно, че единственият факт, който инспекторът е проверил е дали има постъпили жалби от Д. Т. Ц. през последните три години. Тъй като не открил вх...дирани жалби, приел, че няма реална заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя. В отказа е посочено, че липсва основателна причина по чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Липсата на подадена жалба не означава непременно липсата на реална заплаха за живота, здравето или имуществото. Такъв извод може да бъде направен, само ако не са установени факти, които лицето твърди като основателна причина да иска носене и съхранение на оръжие за самоотбрана. Административният орган дори не е проверил твърдяното обстоятелство за убийството на бащата на заявителя, има ли закани за саморазправа със семейството на жалбоподателя и съществува ли реална опасност те да бъдат осъществени. Едва в съдебната фаза се установява, че единият от осъдените вече е освободен предсрочно. В случай, че сезираният административен орган е намерил непълноти в документите относно твърдяното основание за подаване на заявление за разрешение, съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е бил длъжен да укаже на жалбоподателя да отстрани тези непълноти, след което служебно да събере доказателства.

Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като административната преписка е останала непопълнена с доказателства за основанията за отказ по чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и не са изложени относимите за спора мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като е приел друго административният съд е постановил материално незаконосъобразно и необосновано решение, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, по същество да се отмени оспорения административен акт, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението след спазване на чл. 35 и чл. 36 от ПК.

Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направените разноски по делото. Пред първоинстанционния съд е представено пълномощно за адвокат с платено възнаграждение в брой от 300 лв. (л. 21), както и платежни документи за внесени държавни такси от 25 лева, общо за двете инстанции. На основание чл. 143 от АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР областната дирекция следва да бъде осъдена да заплати разноските.

Предвид изложеното, Върховният административен съд, VII отделение