Решение № 2931 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2012 г.

Решение № 2931 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Али Омар Ахмед, гражданин на Сомалия, против решение № 1650 от 27.03.2012 г. по адм. дело № 1911/2012 г. на Административен съд - София-град като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - Председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. В обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, съдът е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против решение № 84/02.02.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е изложил съображения, че оспорения административен акт, освен че е издаден от компетентния административен орган в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, е в съответствие и с приложимите правни норми на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението е правилно. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 168 АПК, като е осъществил следващия се съдебен контрол за законосъобразността на оспореното административно решение по критериите на чл. 146 АПК. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразни са изводите на съда, че анализът на заявените от чужденеца обстоятелства показва, че от изложената бежанска история не може да се обоснове извод за риск от преследване или тежки посегателства спрямо чужденеца, по смисъла на ЗУБ. Въпреки твърденията му, че в Сомалия е много опасно и има несигурност, той не е имал проблеми в страната си. Напуснал е страната си не защото е бил принуден, а по настояване на неговата майка и заради икономическите си затруднения, които е имал. Чужденецът е напуснал Сомалия и пристигнал нелегално в България през м. декември 2010 г., без да притежава документ за самоличност. Мотивирал молбата си за закрила с липсата на сигурност и работа в Сомалия. Искал е да отиде в Италия, но е преведен от трафиканти в България. С оглед безспорно установените фактически обстоятелства в проведените интервюта и предвид обстоятелството, че общата обстановка в Сомалия не дава основание за страх от преследване, по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г., обосновани са изводите на съда, че кандидатът не е бил принуден да напусне държавата си по произход по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или убеждение. Той не е заявил спрямо него да са били осъществени дискриминационни мерки, водещи до риск от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, поради което не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 ЗУБ за предоставяне на бежански статут или хуманитарен статут. В тази насока са данните от приложените в административната преписка справки за актуалното състояние на страната, което не се е променило и понастоящем, с оглед представената пред настоящата инстанция от процесуалния представител на ДАБ справка. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,