Решение № 5 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12051/2009 г.

Решение № 5 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12051/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефка Александрова Душанова - Панчева от гр. София срещу Решение № 7173 от 02.06.2009 год. по адм. дело № 790/2009 год. на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповед № СП-829 от 08.12.2008 год. на министъра на транспорта. Моли да й бъдат присъдени разноски. Ответникът - министърът на транспорта, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Стефка Панчева срещу заповед № СП-829 от 08.12.2008 год. на министъра на транспорта, с която служебното й правоотношение е било прекратено на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл поради получаване на възможно най-ниската обща оценка при атестиране. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процедурата по атестирането е протекла при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), а именно изработването на работен план, провеждането на междинна среща и заключителна среща с оценяващия ръководител. Счел е също така, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 ЗДСл., поради което органът по назначаване законосъобразно е прекратил служебното правоотношение с касаторката. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията, изтъкнати в касационната жалба, че първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбите за атестиране на държавни служители е счел процедурата за спазена. Обосновано и в съответствие с данните по делото съдът е приел за установено, че атестирането на касаторката е извършено в съответствие с изискванията на НУРАСДА. Изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за наличие на работен план, проведена междинна и заключителна среща, след което е изготвена и общата оценка, се подкрепя от приложения по делото формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността. Оценяваната е запозната с оценката, като е имала възможност да възрази срещу нея. Обстоятелството, че не се е възползвала от това си право не може да се вмени във вина на оценяващия ръководител, за когото няма законоустановено задължение да връчи копие от формуляра на оценявания служител, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. С НУРАСДА се определят условията и редът за атестиране на служителите в държавната администрация. При периодичното оценяване на изпълнението на длъжността се отчитат професионалната квалификация като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на задълженията, както и изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Крайната обща оценка, одобрена от контролиращия ръководител, получена в резултат на атестирането, показва степента на изпълнение на длъжността. В конкретния случай Стефка Панчева, заемаща длъжността "главен инспектор" в дирекция "Безопасност, технически надзор, здравословни и безопасни условия на труд" в Министерство на транспорта" е получила най-ниската оценка - 5, която означава, че оценяваният системно изпълнява работата си под нивото на изискванията за длъжността. Това е мотивирало административният орган да прекрати служебното правоотношение със служителката на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, който е органът по назначаването, в предвидената форма и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Според посочената разпоредба органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране. В случая атестирането е извършено в рамките на ежегодната оценка за изпълнението на служебните функции от страна на държавните служители, уредено съгласно чл. 76 ЗДСл. При оценяване на жалбоподателката е спазен редът за атестиране, а що се отнася до обективността и правилността на оценката, съдът не разполага с правомощие да се произнесе по същата, в какъвто смисъл са възраженията в жалбата. При наличие на доказателства, че нормативно установената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка съставлява и материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. По изложените съображения, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК