Решение № 7157 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2014 г.

Решение № 7157 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ценка Иванова Атанасова от гр. Плевен, подадена чрез адв. Чобанова, против решение № 1367 от 5.03.2014 г., постановено по адм. д. № 11725/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Ответниците - Стоян Тодоров Стоянов; Централно военно окръжие - София и Министерство на отбраната - София - лично и чрез процесуалните си представители, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на Стоян Тодоров Стоянов, представляващ работодателя - Военно окръжие - Плевен - решение № 266/1.11.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, в частта с което е установено, че лично е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 5 и § 1 от Допълнителните разпоредби от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./ по отношение на касатора - Ценка Иванова Атанасова. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение материалния закон - поради което е направил извод за неговата незаконосъобразност. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено неравно третиране на касаторката по признак "лично положение". По несъмнен и безспорен начин по делото е установено наличие на трудово правоотношение между Ценка Атанасова от една страна и Военно окръжие - Плевен, от друга /трудов договор № 868/25.07.1996 г./. Същият нееднократно е изменян с допълнителни споразумения. Констатирано е от първоинстанционния съд също така: приемане на нов Устройствен правилник на Министерство на отбраната, въз основа на който е прието и утвърдено ново длъжностно разписание № БМ-438 за ВО - Плевен; че на Атанасова, чиято длъжност се закрива е предложено преназначаване на друга длъжност и поради отказа й, със заповед № 170/1.07.2011 г. - на началника на ВО - Плевен /Стоян Тодоров Стоянов/ е прекратено трудовото й правоотношение. С влязъл в сила съдебен акт заповедта е отменена и служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Със Заповеди от 10.05.2012 /№ № 133 и 134/ Атанасова е възстановена на длъжността "Началник на военен отдел" в Община Плевен и трудовото правоотношение отново е прекратено. И тази заповед е отменена по съдебен ред. Със Заповед № 3-ДС-6/10.10.2013 г. на работодателя - началник на ВО - Плевен - Стоянов - Атанасова отново е възстановена, но на длъжност "старши експерт", в Областен военен отдел Плевен - I степен, длъжност в Община Плевен, във Военно окръжие - Плевен. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че спрямо касаторката не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" е законосъобразен. Фактът, че трудовото й правоотношение е прекратено сам по себе си не доказва, че същото е станало в нарушение на принципа за равно третиране, а при съзнателно осъществен "тормоз". Дискриминация не се доказва и от факта, че заповедите, с които на два пъти е прекратено трудовото правоотношение са признати от съда за незаконосъобразни и са отменени. Релевантното в случая е дали именно поради защитен признак Атанасова е третирана или поставена в по-неблагоприятно положение спрямо други лица. Приема се в съдебната практика, че за да е осъществен състав на нарушение на Закона за защита от дискриминация следва да е установено различно третиране на лицето, което да е извършено съзнателно и целенасочено; при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона. Мотивите на съдебните решения, обуславящи отмяната на заповедите за уволнение, са поради констатиране на несъответствие на фактическо установяване и правно основание - при първата отмяна - съда е приел, че фактите сочат не на "закриване на предприятието", както е приел работодателят, а за вътрешно организационно преустройство на предприятието /което не е разгледано по същество/ а само на това основание - уволнението е признато за незаконно. И последвалото съдебно решение, с което Атанасова е уволнена автоматично след възстановяването й - отново съдът приема, че трудовото правоотношение е прекратено на неосъществено и недоказано основание - чл. 328, ал. 1, т. 12 /обективна невъзможност на изпълнение на трудовия договор/. Съдът приема, че не е налице "обективна невъзможност" липсата на длъжност /поради реорганизация на предприятието на работодателя/ - на която Атанасова да бъде възстановена. В случая обаче, както правилно приема съда нито пред комисията, нито в първоинстанционото производство е установено, че прекратяването на трудовото правоотношение на касаторката е в резултата на неравно третиране или поставяне в по-неблагоприятно положение по признак "лично положение". Напротив, структурните и организационни промени са извършени с Устройствения правилник на Министерството на отбраната и стоят извън волята на началника на ВО - Плевен. Следователно правилно, с оглед изискването на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация първоинстанционния съд е приел, че Атанасова не е доказала факти, от които може да се направи извод, че Стоян Тодоров Стоянов - началник на ВО - Плевен е осъществил акт на неравно третиране прекратявайки на два пъти трудовия й договор. Не доброто познаване на трудовото законодателство и непрецизното посочване на основанието за прекратяване на трудов договор, макар и извършено повторно, не е категоричен признак за осъществен "тормоз" и различно третиране. Ето защо като е направил извод за основателност на жалбата Административен съд София-град е постановил решение в съответствие с материалния закон, отменяйки решението на КЗД. Самият орган, в решението си сочи, че по отношение на всички лица, заемащи сходна длъжност с тази на АТАНАСОВА - са отправени предложения за преместване на друга длъжност. Нито се установява, нито се доказва от страна на касаторката, че единствено и само на нея е предлагано преместване на по-ниска длъжност и с по-ниско заплащане и то в друго населено място. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в разрез с материално правните разпоредби, макар при постановяването му да не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. На тази база обосновано жалбата на Стоянов е уважена и решението на КЗД е отменено. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да се осъди Ценка Иванова Атанасова да заплати на Централно военно окръжие - София и Министерство на отбраната - София сумата по 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,