Решение № 6246 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15674/2009 г.

Решение № 6246 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15674/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 във връзка с чл. 144, ал. 2 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-София моли да бъде отменено решение № 54/10.08.2009 г. по адм. д. № 5428/2008 г. на Софийския градски административен съд, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 2214-3-260/26.06.2008 г. на ТД-София, потвърден с решение № АУ-4/15.08.2008 г. на заместник директора на ТД-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против акта за установяване на задължение по декларация да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Асен Иванов моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 2214-3-260/26.06.2008 г. на ТД-София, потвърден с решение № АУ-4/15.08.2008 г. на заместник директора на ТД-София. С обжалваният акт е извършена служебна корекция на годишната данъчна декларация на Асен Иванов за доходите му през 2007 г. като за дохода от 10 547 лв по 6бр. договори за преводи са признати разходи 35% по чл. 29, т. 4 ЗДДФЛ, вместо 70% - по чл. 29, т. 1 ЗДДФЛ и е определен данък за довнасяне 486,35 лв с лихви, вместо декларирания надвнесен данък от 398,68 лв. Договорите за превод са сключени между Иванов и Центъра за преводи и редакции /ЦПР/. В договорите е посочено, че с предаване на превода преводачът прехвърля изцяло и безвъзмездно авторските права върху превода на възложителя. Съдът е приел, че предмет на договорите са преводи на решения на Съда на ЕО, решения на Първоинстанционния съд, 7 страници превод на директива на Съвета и регламент на Комисията, препоръка на Комисията, конвенция за присъединяването на Кралство Испания и Португалската република към Конвенцията за подведомствеността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела и към Протокола за нейното тълкуване от Съда на ЕО, лекция на министър председателя на Република България Сергей Станишев, декларация - общо 838 страници. По чл. 29, т. 1 ЗДДФЛ доходите от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци се намаляват с разходи за дейността 70% за доходи от авторски и лицензионни възнаграждения. По чл. 29, т. 4 ЗДДФЛ доходи на същите лица от свободни професии и извънтрудови правоотношения се намаляват с 35% нормативно признати разходи. Съдът е приел, че на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗАПСП преводите, извършени от Иванов са обект на авторското право, получените възнаграждения по договорите представляват авторски възнаграждения и за тях се признават 70% нормативно признати разходи. По чл. 4, т. 1 ЗАПСП не са обект на авторското право нормативни и индивидуални актове на държавни органи на управление, както и официалните им преводи. Съдът е приел, че изработените от Иванов преводи не отговарят на условията в чл. 4, т. 1 ЗАПСП, за да се приеме, че не са обекти на авторското право. От преведените 838 страници само 7 страници са преводи на директива и регламент на ЕО, които не представляват официален превод по смисъла на чл. 4, т. 1 ЗАПСП, тъй като по чл. 6, т. 1 от Устройствения правилник на ЦПР превода на актовете на ЕС, изработен от преводача, е само първа фаза от процедурата по юридическа, лингвистична и терминологична редакция и удостоверяване верността на превода. Преводите преминават през национална проверка и редакция в ЦПР и на проверка впоследствие в Центъра за преводи на органите на ЕС и едва след тези проверки и редакции в Официален вестник на ЕС се обнародва официалният превод на съответните актове на ЕС. Съдът е приел, че предвид продължителната и многостранна процедура по изработването на официалните преводи на актовете на ЕС, изработените от Иванов преводи на директива и регламент представляват само предварителни проекти на официален превод, но не представляват официален превод на актове на ЕО. За останалите преводи на съдебни решения, препоръка, конвенция, лекция и декларация съдът е приел, че не се обхващат от понятията нормативни и индивидуални актове на държавни органи на управление. Съдът е приел, че в обжалваният акт неправилно е намален размерът на нормативно признатите разходи за доходи от авторски възнаграждения от 70% на 35%, и незаконосъобразно е определен данък за довнасяне по чл. 37, т. 6 ЗДДФЛ в размер 486,35 лв с лихви, вместо декларирания надвнесен данък от 398,68 лв, който правилно е изчислен от Иванов във подадената от него годишна данъчна декларация за доходите през 2007 г. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Съдът е обсъдил подробно договорите за възлагане на преводите, организацията и процедурата по изработване на официалните преводи на актовете на ЕС, доводите на страните и е достигнал до правилен извод за характера на получения доход за изработените преводи като авторско възнаграждение, и липсата на условия за приложение на изключенията по чл. 4, т. 1 ЗАПСП. Обосновано съдът е приел, че погрешното посочване на нормативно признатите разходи за дохода на 35% в служебната бележка, издадена от ЦПР на основание чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, няма правно значение, тъй като определянето на нормативно признатите разходи за дейността не е възложено на платеца на дохода. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,