Решение № 143 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2018 г.

Решение № 143 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Златен клас 2015" ООД моли да бъде отменено решение № 190/17.05.2018 г. по адм. д. № 198/2018 г. на АС – В. Т., с което е отхвърлена жалбата против заповед № 10206/12.03.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП-В. Т. за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – склад за търговия на едро с хляб и хлебни изделия и офис, находящ се в гр. П., ул. К. К. .№... а и забрана на достъпа до обекта за срок от 10 дни. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в молба. Моли заповедта да бъде отменена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дрекция "Контрол" в ТД на НАП-В. Т. по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 10206/12.03.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП-В. Т. за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – склад за търговия на едро с хляб и хлебни изделия и офис, находящ се в гр. П., ул. К. К. .№... а и забрана на достъпа до обекта за срок от 10 дни, издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че при извършена проверка в магазин на "С. 2010"ЕООД на 5.03.2018 г. е установено извършена доставка по разносна търговия от "Златен клас 2015" ООД на хляб на стойност 19 лв, за която не е издадена фискална касова бележка, а само експедиционна бележка. Приложени са обяснения от продавач-консултанта в първото дружество, че сумата по експедиционната бележка е платена в брой. На 9.03.2018 г. е извършена проверка в обекта на касатора и с протокол от същата дата е констатирано, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти като не е издадена фискална касова бележка, която да се предостави от разносвача на получателя по доставката. Приел е, че представената фактура за доставката с посочено плащане по банков път не променя фактическата обстановка по делото. Обосновано е отхвърлил доводите за липса на мотиви в заповедта за налагане на принудителната административна мярка и нейната продължителност. Неправилно е преценена правната стойност на представената експедиционна бележка, предадена от разносвача на получателя по доставката. В експедиционната бележка е посочен доставчика, неговият ЕИК, описани са видовете доставени хлебни изделия по количество, единична цена и обща стойност, посочена е цената на доставката от 19 лв. На 5.03.2018 г., когато е извършена доставката, е издадена фактура за нея с посочване, че плащането ще се извърши по банков път. Така съставената експедиционна бележка представлява касова бележка от кочан, тъй като съдържа достатъчно данни за индивидуализиране на доставката и доставчика, и неправилно органите по приходите и съдът са приели, че е нарушен чл. 25, ал. 2 от наредбата, който изисква при разносна търговия на получателя да се предоставя фискална касова бележка. При липса на извършено нарушение процесната заповед е издадена без основание. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на заповедта. Искане за присъждане на разноски е направено от касатора само в касационната инстанция и е основателно за 26,13 лв., тъй като не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а само за държавната такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,