Решение № 7798 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 147/2010 г.

Решение № 7798 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 147/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Лена Петрова Райкова-Цекова с фирма "Елджи-Лена Райкова" със седалище и адрес на управление гр. Монтана срещу решение от 21.10.2008 г. по адм. дело № 439 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Монтана, втори състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решението от 21.10.2008 г. по адм. дело № 439 от 2009 г. Административният съд - гр. Монтана, втори състав, е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Лена Петрова Райкова-Цекова с фирма "Елджи-Лена Райкова" със седалище и адрес на управление гр. Монтана срещу решение № К-17 от 11.06.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, и потвърденото с него разпореждане № 172 от 15.05.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана. Съдът е приел за установено, че процесните суми неправилно са изтеглени от бюджета на ДОО, тъй към датата на отпускането на обезщетението работничката Ирена Райкова Петрова не е притежавала качеството на осигурено лице, тъй като не е отработила нито един ден във фирмата през м. януари 2005 г. Направен е окончателният извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението - предмет на касационното производство, е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. От представената по първоначалното дело трудова книжка е видно, че Ирена Райкова Петрова има трудов и осигурителен стаж повече от шест месеца. Тя е назначена във фирма "Елджи-Елена Райкова" с трудов договор, считано от 21.05.2005 г., но не е започнала да упражнява трудова дейност. От същата дата е в отпуск за гледане на дете до 2-годишна възраст, за което е получила процесното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 52а от КСО в редакцията му, която е била в сила към момента на възникването на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на посочените по-горе законоустановени отпуски. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. Стигайки до различни правни изводи, решаващият състав на Административния съд - гр. Монтана, е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо това решение се отменя, както и обжалваните административни актове, които застъпват различна правна теза от изложената в настоящите мотиви. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,