Решение № 3912 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2016 г.

Решение № 3912 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на чл. 323, ал. 3 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/. Образувано е по жалба от Евелин Ангелов Драганов с адрес гр. Раднево и съдебен адрес гр. София чрез пълномощник адвокат Ралица Божидарова Филипова - САК срещу решение на Висшия съдебен съвет/ВСС/ по д. д. 10/2015 г. по описа на ВСС обективирано в прокотол № 47, т. 10 от заседание проведено на 17.09.2015 г. Чрез процесуални представители адвокати Божидар Колев и Ралица Филипова се поддържа, че решението е постановено при съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ поради което се иска отмяната му. Изразяват се в липса на мотиви и нарушение на чл. 320 ЗСВ като не били посочени фактическите обстоятелства наложили вземането на решението на ВСС за налагане на най тежкото наказание предвид това, че с решението на дисциплинарния състав на ВСС се предлага налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ - "понижаване от ранг "съдия в апелативен съд" в ранг "съдия в окръжен съд в същия орган на съдебната власт за срок от три години" за извършено от него нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. Поддържа се и нарушение на чл. 309 ЗСВ за индивидуализиране на наказанието предвид обстоятелството, че вмененото нарушение е извършено преди повече от пет години и дисциплинарно производство не би следвало да се образува. Сочи се нарушение на процедурните изисквания регламентирани в глава шестнадесета от ЗСВ, както и в нарушение на Правилата за дисциплинарната дейност на ВСС. Ответникът, Висшият съдебен съвет, чрез процесуални представители Захариева и Васил Михов вземат становище са неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. ЗСВ и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение на Висшия съдебен съвет е взето в производство по чл. 320 ЗСВ и с него се завършва дисциплинарното производство срещу жалбоподателя Евелин Ангелов Драганов като му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност за извършено от него нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. Това дисциплинарно производство е образувано с решение на ВСС по предложение на членове на Висшия съдебен съвет което обосновават с това, че на 24.02.2015 г. в електронния сайт "Блиц" под заглавие "Съдия би всички рекорди с политически донос до Цветан Цветанов" бил публикуван пълния текст на на становище на съдия Евелин Ангелов Драганов от 20.04.2010 г. отправено до тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. В последствие на 25.02.2015 г. изнесената на 24.02.2015 г. в "Блиц" информация била препечатана и анализирана в електронния сайт "Раднево днес" под заглавие "Зловещия знак на времето в което живеем. В тези медии становището на Драганов е окачествено като "текст с повече от смущаващо съдържание, скандален пример за срастване на съдебната власт с политическите процеси в държавата", "донос" "знаково писмо" като се посочва, че след него магистратът се явил на на избори за кмет на Раднево но губи балотажа, както и информация досежно привличането на Драганов като обвиняем за заплаха за убийство отправена до служителка на съда при изпълнение на служебните й задължения". Дисциплинарният състав е установил от разпечатка на електронния сайт на "Раднево днес" в която се коментира публикацията на "Блиц" и отново се възпроизвеждат цитати от становището означени като "разтърсваща фраза", верноподаническа стилистика", която не приляга и не бива да е в стила на нито една личност още по малко на представител на независимата съдебна власт. Това становище е подпечатано с печат на районен съд Раднево и е подписано от съдия Евелин Драганов съдия в РС Раднево. Дисциплинарният състав е установил от доказателствата по делото и неблагоприятни факти във връзка с личността на жалбоподателя. От правна страна предложението за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарният състав приел за основателно тъй като е установено поведение от Евелин Драганов което е в разрез с нормите на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. Наред с това с изпращането на това становище е налице крайно несъответствие между фактически осъщественото от съдия Драганов поведение и правно дължимото такова според закона за съдебната власт. В крайна сметка е изведен извод от фактическа и правна страна, че е налице нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ за което следва да се наложи наказание по чл 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ. Това предложение на дисциплинарния състав не е прието с решение от ВСС по чл. 320 ЗСВ, а е прието решение за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ. Изказванията на членовете на ВСС при вземане на това решение са в смисъл, че тежестта на извършеното нарушение, личността и поведението на Драганов обосновават налагане на най тежкото наказание- дисциплинарно освобождаване от длъжност. Възраженията в жалбата на първо място са за нарушаване на административно производствените правила. Изразяват се в това, че е предложено от дисциплинарният състав налагане на едно наказание, а ВСС е наложил най тежкото. Тези доводи за неоснователни. Правилата на глава шестнадесета от ЗСВ "Дисциплинарна отговорност" уреждат процедурата включително и по вземане на решение от ВСС. В чл. 320, ал. 2 ЗСВ е посочено, че ВСС разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание и може да го отхвърли, или да наложи дисциплинарно наказание от всички предвидени в ЗСВ. В случая решението на ВСС когато е различно от предложението на дисциплинарният състав следва задължително да съдържа мотиви относно промените от фактическа и правна страна. Обсъждане на предложението за налагане на по тежко дисциплинарно наказание от членовете на ВСС е налице и има ясни мотиви относно определяне и индивидуализиране на най тежкото наказание. Поради това нарушения в такъв смисъл не са налице. Дисциплинарното производство осигурява в пълен обем процесуалните гаранции на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат като гарантира участието му в този процес и защита по свой избор и тези гаранции са били предоставени на жалбоподателя. Не е предвидено в ЗСВ да бъде налагано само наказание, каквото е предложено от дисциплинарния състав или посочено в предложението за образуване на дисциплинарно производство. Такова изискване с оглед правото на защита е необоснована защитна теза. От фактическа страна в случая е безспорно установено извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ и това е достатъчно за да бъде наложено дисциплинарно наказание по мотивирана преценка на ВСС каквато е налице в случая. В случая няма нарушение на материалния и процесуалния закон тъй като и нарушенията и наказанията са законово посочени в ЗСВ. Неоснователно е и възражението относно давността. В чл. 310 ЗСВ е предвидена такава давност свързана с изтичане на определени срокове като в случая правилно е прието, че тя не е изтекла с оглед разпоредбата на чл. 310, ал. 2, пр. 2 ЗСВ, че сроковете започват да текат от публично оповестяване на действията, накърняващи престижа на съдебната власт. Следва да се има предвид, че извършеното дисциплинарно нарушение е в състояние на продължено /продължавано/ правно състояние, което е уредено в Наказателния кодекс /НК/. Характерното за настоящият случай е, че макар и да е консумиран фактическия състав на дисциплинарно нарушение през 2010 г. състоянието на уронване на престижа на съдебната власт е налице и към настоящият момент с оглед на изразеното в "становището" да бившият вътрешен министър " Имате и занапред подкрепата ми във всичко което вършите в полза на Държавата и в полза на обществото". Поради това във всеки един последващ момент може да се приеме, че е налице нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ без да са изтекли сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ и без да е приложима хипотезата на чл. 310, ал. 3, пр. 2 ЗСВ. Неоснователни са и доводите относно индивидуализирането на наказанието. Събрани са и са обсъдени многобройни доказателства относно личността на нарушителя, професионалното и човешкото му поведение и отношението му към извършеното. При изложените съображения от фактическа и правна страна жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 323, ал. 3 ЗСВ, Върховният административен съд в състав на шесто отделение