Решение № 4110 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16300/2010 г.

Решение № 4110 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16300/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна чрез неговия представител срещу решение № 2357/12.11.2010 г. по адм. д. № 2486/2010 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Деказ" ООД чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба- "Импулс -Милушев и Сие" СД, "Ян Ди Стил" ООД и ЕТ "Свена-92" ООД, всички със седалище гр. Варна, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Деказ" ООД гр. Варна и "Импулс -Милушев и Сие", гр. Варна, срещу заповед № Г-40/3.06.2010 г. на заместник-кмета на община Варна, с която им е отказано одобряването на ПУП-план за регулация и застрояване /ПРЗ/ в обхват УПИ IV-193, 194 "за търговия и обществено обслужване", кв. 23 по плана на гр. Варна, така, както е показано на скицата, неразделна част от заповедта. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на органа със задължителни указания за произнасяне съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че обжалваната заповед е лишена от фактически и правни основания. Според съда, в самата заповед липсва правно основание за постановения отказ, като е посочен единствено административния акт, предоставящ правомощия на издателя в лицето на заместник-кмета. Липсва изложение на материалноправните норми, регламентиращи отказ за одобряване на изработен и приет ПУППРЗ. Липсват и фактически основания за постановения отказ, което препятства както защитата на страните, така и проверката на съда за законосъобразност на акта. Решението е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. В случая безспорно се установява, че въз основа на делегирани правомощия главният архитект на община Варна на основание чл. 124, ал. 3 ЗУТ със заповед № 149/27.07.2009 г. е разрешил изработване на проект за ПУП-ПРЗ на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Планът е изработен и обявен по реда на чл. 128, ал. 2 ЗУТ. При липсата на постъпили възражения планът е приет с решение на ЕСУТ с протокол 47/15.-16.09.2009 г, като е взето решение за издаване на заповед по чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Последвала е процесната заповед, която съдържа отказ за одобряване изменението на ПУП-ПРЗ, състоящо се в обединяването на УПИ I -за търговия и услуги и УПИ II- за търговия в един общ УПИ IV 193,194- за обществено обслужване, търговия и жилищно строителство. Обжалваната заповед действително е лишена от фактически и правни основания. Съображенията на административния орган, тоест какви фактически констатации е направил и въз основа на какви доказателства, представляват фактическите основания за издаване на административния акт. Фактическите основания са доказване или отричане на фактите, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Такива липсват, още повече, че липсва посочване на правно основание в оспорения административен акт. В този смисъл не могат да бъдат споделени твърденията в касационната жалба, че правното основание за постановения отказ се съдържа в оправомощаваща заместник- кмета заповед, тъй като тя сочи само прехвърляне на определени в ЗУТ правомощия от кмета на заместника му. Те не могат да съставляват нито правно, нито фактическо основание за издаване, респективно отказ за издаването на определен административен акт. Процесният, като лишен от тези задължителни реквизити, е незаконосъобразен и правилно е отменен. В евентуалната хипотеза на наличие на фактическо съображение за отказ като неразрешени за съответната зона, но посочени в графичната част на заповедта плътност на застрояване 80 % и интензивност неограничена, настоящата инстанция намира, че същото не се оправдава от правна страна при следните съображения: Така предвидената плътност на застрояване от 80 % е максимално разрешената за съответната устройствена зона /смесена жилищна/ съгласно с чл. 84 от Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на Варна, ободрени със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Запазен е, видно от графичната част, и предвидения процент за озеленяване, а интензивността на застрояване е описана като неограничена. Това разрешение е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗУТ, тъй като новообразуваният УПИ има граници на три улици и удовлетворява изискването за ъглов такъв като граничещ на две улици. Налице е и изискването на цитираната разпоредба за свързано застрояване. Видно от заключението на вещото лице предвиденото застрояване е свързано на страничната за претендирания новообразуван УПИ регулационна линия със съседния УПИ-83. Няма и улица тупик, за да е налице забраната на чл. 27, ал. 4 ЗУТ. След като съобразно претендираното изменение на ПУП-ПРЗ новообразуваният УПИ има лице на две улици, то той е и ъглов. Тази му характеристика не може да бъде игнорирана от факта, че има като трета граница и трета улица. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно като съответно на материалния закон. Като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение