Решение № 121 от 5.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 101/25.05.2022г., постановено по адм. дело 227/2021г. по описа на Административен съд-Ямбол/АС-Ямбол/, в частта, с която, по жалба на Пеликан агроЕООД, е отменена негова Заповед 03-РД/2043 от 09.07.2021г., в обжалваната й част на Раздел II Отказ от финансиране на заявлението за подпомагане в частта му, която надвишава одобрените разходи по т.I от заповедта, и делото е изпратено като преписка на Държавен фонд Земеделие- София за ново произнасяне по заявлението на Пеликан агроЕООД, ИД на проекта 28/04/1/0/02367, по Раздел II Отказ от финансиране на заявлението за подпомагане в частта му, която надвишава одобрените разходи по т.I от Заповед 03-РД/2043 от 09.07.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ, съобразно мотивите на решението, в 3 месечен срок от влизането му в сила. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по касационната жалба- Пеликан агроЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор и бележки оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Със Заповед 03-РД/2043 от 09.07.2021г. Зам. ИД на ДФЗ е одобрил за финансиране разходи по проектното предложение в размер на 2053943.95 лв., от които за субсидиране 1026971.98лв., съответно в раздел II е отказал финансиране на заявлението за подпомагане в частта му, която надвишава одобрените референтни разходи, като не е одобрил и е отхвърлил за финансиране разходи по проектното предложение подробно описани в т.1- т.22. Основанията за редукция и отхвърляне на разходи за активи и изграждане на подобекти, възприети от административния орган и посочени в т.1 - т.21 от раздел II на заповедта са идентични, а именно: -редуциране на основания чл.33, т.15 от Наредба 9/21.03.2015г., във вр. с чл.48, параграф 2, д) от Регламент (ЕС) 809/2014, поради прилагане на референтни разходи от списък активи, публикувани на интернет адрес: [интернет адрес];, поради прилагане референтни разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи. В т.22 от раздел II на заповедта са отхвърлени за финансиране разходи по проектното предложение, за изготвяне на енергиен доклад на обща стойност по проекта в размер на 5000.00 лева, от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 5000.00 лева. Разходите са недопустими за финансиране поради несъответствие с изискването за окомплектованост на заявлението за подпомагане с документите по т.31 от раздел VI Придружаващи документи на Приложение 10 към чл.36, ал.1 от Наредба 9/21.03.2015г. Докладът от извършено обследване на енергийна ефективност не е изготвен от Силви енержи ЕООД, с който кандидатът е сключил договор. За да постанови обжалваното решение АС-Ямбол е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но в противоречие с процесуалния и материалния закон, както и с целта на закона Съдът е счел, че като съображение на органа за отказа за финансиране на заявлението за подпомагане по раздел II, т.1- т.22. е посочено прилагане на референтни разходи от списък с активи, за които са определени референтни цени, публикуван на посочен интернет адрес, но от тези мотиви не става ясно за адресата на оспорената заповед въз основа на кой акт са определени референтни цени и какви са референтните цени за всеки конкретен актив, по отношение на който е постановен отказ и редукция на разходите по проектното предложение. Според съда данни в тази насока липсват в акта и приложените към преписката доказателства, което препятства жалбоподателя да упражни правото си на защита и съда да извърши контрол за законосъобразност. АС-Ямбол е достигнал до извод, че от събраните по делото доказателства и от изслушаните експертизи по безспорен начин се установява, че референтните цени, които АО е използвал за да намали плащанията по заявлението на оспорващия, не са били общодостъпни до оспорващия и до всички земеделски производители, което противоречи на принципите на последователност, прозрачност и предвидимост. Съдът е приел, че мотиви за редукция на разходите в оспорената заповед не се посочени а ответника се е позовал единствено на цитираните разпоредби от Наредба 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "инвестиции в материални активи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г./Наредбата/. Решението в частта по отношение отказа за финансиране на заявлението за подпомагане по раздел II, т.1- т.21 е правилно като краен резултат. Правилен е крайният извод на първостепенния съд за липса на изложени фактически основания за постановяване на процесната заповед в оспорената част по раздел II, т.1- т.21, предвид възприетите от АО правни основания за отказ за финансово подпомагане, а именно чл.33, т.15 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. във вр. с чл.48, параграф 2, д) от Регламент (ЕС) 809/2014. В процесния случай като съображение за отказа за финансиране разходите за активи по раздел II, т.1-21, органа е посочил прилагане на референтни разходи от списък активи, публикувани на интернет адрес: [интернет адрес], и прилагане референтни разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи. Съгласно чл.48, параграф 2, д) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, Административните проверки на заявленията за подпомагане гарантират съответствието на операцията с приложимите задължения, установени от правото на Съюза или националното право или от програмата за развитие на селските райони, включително тези в областта на обществените поръчки, държавните помощи и другите задължителни стандарти и изисквания. Проверките включват по-специално проверка на: по отношение на разходите, посочени в член 67, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 1303/2013, с изключение на вноските в натура и амортизационните разходи удостоверяване на основателността на представените разходи. Разходите се оценяват посредством подходяща система за оценка, като например референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. Според чл.33, т.15 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., не са допустими разходи за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. В случая Пеликан агроЕООД е допустим кандидат за подпомагане по см. на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., и същия е подал заявление за подпомагане по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства, кандидатствайки за финансова помощ, по Заповед за определяне на прием РД-09-21382703.2015г., т.2.3, с общ размер на разходите по проекта 2933744.48лв., и проектно предложение за производство на земеделска продукция в сектор растениевъдство, с инвестиции за строителство/реконструкция на склад за временно съхранение на продукция, машини, оборудване и съоръжения за обработка на почвата, сеитба и прибиране на реколтата. Допустимите разходи по проекта в рамките на земеделското стопанство са изброени в чл.32, ал.1, т.1-14 от Наредба 9 от 21.03.2015 г, при ограничителни условия за допустимост, посочени в ал.2-ал.8 на Наредбата. Съгласно чл.32, ал.9 от Наредбата, Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти, а съгласно ал.10 списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. При тези факти неправилен е извода на първоинстанционния съд, че в оспорения акт мотиви за редукция на разходите в оспорената заповед не се посочени. Неправилен е също така извода на съда, че е налице нормативно задължение за общодостъпност на референтните цени, което има за резултат нарушение на принципите на последователност, прозрачност и предвидимост. В заповедта са налице мотиви, но същественото е, че от съдържанието ми не се обосновава диспозитива на акта за отказ за финансиране на заявлението за подпомагане в частта, надвишаваща одобрените разходи, за всеки конкретен заявен разход, описан в раздел II, т.1-21 от заповедта. В този смисъл в мотивите липсва индивидуализиране на акта, на основание на който са определени референтни цени за всеки актив, заявен за финансиране от кандидата в процесното проектно предложение, получил отказ в раздел II, т.1-21 от заповедта, включително какви са референтните цени за всеки конкретен актив и подобект, по отношение на който е постановен отказ и редукция на разходите по проектното предложение. Както е посочил АС-Ямбол, данни в тази насока липсват както в оспорения акт, така и в приложените към преписката доказателства. Изискването на чл.48, параграф 2, д) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 предполага извършване от административния орган на оценка на разходите. Това означава, че независимо от възприетата на национално ниво система за оценка- референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка, конкретния индивидуален административен акт, издаден на основание данни получени след извършването на такава оценка, трябва да съдържа конкретния метод и конкретните стойности, при прилагането на които се е достигнало до краен резултат в цифрово изражение. В противен случай всеки резултат, обективиран в акта, независимо касаещ отказ или одобрение би бил необоснован. Това препятства както жалбоподателя да упражни правото си на защита, така и съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, чрез извършване на проверка дали и с колко стойностите на заявените от кандидата разходи за финансиране съответстват или са над определените референтни цени за всеки актив, т.е. не може да се извърши проверка относно основателността на представените разходи, каквото е изискването на чл.48, параграф 2, д) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, при наличието на правилото в чл.32, ал.9 от Наредбата за съпоставяне от АО на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги. В този смисъл използването от съда доказателствено средство- заключения на вещи лица, е било безпредметно при липса на посочени в АА референтна цена на всеки един от процесните активи, по отношение на които е постановен отказ, защото е недопустимо мотивите на административния акт да се установяват едва в развилото се съдебно производство, включително чрез назначена по делото експертиза. Не се кредитират доводите в касационната жалба по отношение постановения отказ за финансиране на заявлението за подпомагане по раздел II, т.1- т.21. Спорът по делото не е относно липса на посочване в акта на одобрените или неодобрените разходи, съответно не се спори че съгласно чл.32, ал.10 от Наредба 9 от 21 март 2015 г. е публикуван на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, съгласуван от министъра на земеделието и храните. Извън спорния предмет по делото е също така обстоятелството дали референтните цени са определени след или преди подаване на процесното заявление за подпомагане. Както се отбеляза по-горе, липсата на задължение на ДФЗ по см. на Наредбата за публикуване на електронната страница на РА освен списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, и стойността на самите референтни разходи за определен актив, не освобождава органа от задължението да издаде административния акт при спазване изискването по чл.59, ал.2, т.4 АПК като мотивира същия чрез посочване на необходимите данни за идентифициране наличието на референтни цени, т.е. посочване на съответните актове и стойностите в тях, с които тези референтни цени се определят, включително конкретния размер на определената референтна цена за всеки елемент от искането за финансиране/актив или друго/, за който е постановен отказ от финансиране и редукция. Прилагането на възприетото от АО правно основание по чл.33, ал.15 вр. чл.32, ал.9 от Наредбата изисква одобряването за финансиране разхода до по-ниския му размер да се извърши чрез съпоставяне между размера на определения референтен разход и на предложения за финансиране от кандидата, която съпоставка следва да е изложена и видна в административния акт за отказ с оглед обосноваване на окончателната стойност на посочените в акта неодобрени разходи за финансиране. На основание горното касационната жалба в частта по отношение отмяната на отказа за финансиране на заявлението за подпомагане по раздел II, т.1- т.21 следва да се отхвърли, а обжалваното съдебно решение в тази част се остави в сила, като постановено без да са налице сочените от касатора основания по чл.209, т.3 АПК, при законосъобразен краен извод на първостепенния съд. Предвид разпоредбата на чл.42, ал.1 от Наредбата, АС-Ямбол неправилно е изпратил в тази част делото като преписка на Държавен фонд Земеделие- София за ново произнасяне по заявлението на Пеликан агроЕООД, ИД на проекта 28/04/1/0/02367, по Раздел II Отказ от финансиране на заявлението за подпомагане в частта му, която надвишава одобрените разходи по т.I от Заповед 03-РД/2043 от 09.07.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ, съобразно мотивите на решението, в 3 месечен срок от влизането му в сила. Това налага настоящата инстанция да постанови изпращане на административната преписка в тази част на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие за произнасяне с мотивиран акт в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. В частта, в която с обжалвания съдебен акт е отменена т.22 от Раздел II на Заповед 03-РД/2043 от 09.07.2021г. Зам. ИД на ДФЗ, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение в тази част е необосновано. Няма данни по делото докладът от извършено обследване на енергийна ефективност да е изготвен от Силви енержи ЕООД, с който кандидатът е сключил договор. Извършеното обследване е от Ена оптимаЕООД. Спазване на изискването за окомплектованост на заявлението за подпомагане съгласно чл.31 от Раздел VI Придружаващи документи на Приложение 10 към чл.36, ал.1 от Наредба 9/21.03.2015г. не е установено по делото предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса. С оглед изложеното съдебното решение в тази част следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Пеликан агроЕООД, против Заповед 03-РД/2043 от 09.07.2021г., в частта й по т.22 от Раздел II Отказ от финансиране на заявлението за подпомагане в частта му, която надвишава одобрените разходи по т.I, с която са отхвърлени за финансиране разходи по проектното предложение в размер на 5000.00 лева. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, при уважено възражение за прекомерност предвид приложимата редакция на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (делото не е с определен материален интерес, а е такова по ЗПЗП), при уважено възражение за прекомерност съобразно фактическата и правна сложност на делото, и по компенсация, в размер на 1500лв., представляващи възнаграждение за един адвокат с адвокатско дружество Кожухарова и партньори, предвид представените писмени доказателства за заплащане на сума общо в размер на 1900 лева на съответно правно основание. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение