Решение № 50 от 19.4.2024 г. на ВКС по т.д. № 20248002900262/2024 г.

Производството е по чл.303, ал.1, т.7 ГПК. Образувано е по молба на Т. Ц. Д. за отмяна на въззивно решение № 1655/04.07.2019г. по гр. д. № 1272/2019г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 14.12.2018г. по гр. д. № 10237/2013г. на Софийски градски съд за отхвърляне изцяло на иска на молителя по чл.226, ал.1, вр. чл.257 КЗ /отм./ срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Цветомир Ц.. Молителят твърди, че с решение от 30.05.2023г. по дело С. срещу България на ЕСПЦ по жалба № 56252/14г. ЕСПЧ е постановил осъдително решение срещу България, тъй като не е осигурена ефективна система от мерки за обезщетяване в случаите на причинена смърт по непредпазливост от водач, който е бил в състояние на невменяемост. Сочи се, че настоящото производство е идентично – налице е оправдателна присъда, поради невменяемост на виновния водач, като съдът е приел, че тъй като виновният водач не носи наказателна отговорност, то автоматично се изключва и отговорността на застрахователя. Счита, че при постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се търси, са нарушени разпоредбите на чл. 13 от на КЗПЧОС и на чл.1 от Протокол № 12 към нея, поради което молителят не е могъл да получи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на сина си. С оглед изложеното се иска отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Претендира заплащане на направени разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът по молбата, Застрахователно дружество Евроинс“ АД, излага съображения, че молбата е нередовна, тъй като решението на ЕСПЧ не е представено в официално заверен препис с отбелязване, че е влязло в сила и липсва точен превод на български език. Същевременно се поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като соченото от молителя решение на ЕСПЧ касае дело, по което същият не е страна т.е. не е установено допуснато нарушение на КЗПЧОС в производството, в което е постановено решението, чиято отмяна се търси. Твърди се, че не е налице и допълнителната предпоставка по чл.303, ал.1, т.7 ГПК, а именно възможността да се отстранят последиците от допуснатото нарушение на Конвенцията от страна на Р България. Цитираното решение на ЕСПЧ касае установено нарушение на Конвенцията от страна на Р България, изразяващо се в липса на законодателна уредба, предвиждаща възможност по реда на КЗ да бъде обезщетено увредено лице, когато увреждането е причинено от недееспособен. Към настоящия момент, нарушението на Конвенцията е отстранено, тъй като в чл.492, ал.2, т.2 КЗ изрично е предвидено, че при застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ застрахователят покрива и вредите, когато водачът е недееспособен. С молбата за отмяна не може да се постигне друг правен резултат, тъй като материалният закон е приложен правилно от съдилищата, като при евентуално повторно разглеждане на делото не би се стигнало до отстраняване на последиците от нарушението, тъй като не може да се приложи с обратна сила разпоредбата на чл.492, ал.2, т.2 КЗ. Поддържа се, че в случая се касае до нарушение на чл.2 от Конвенцията и то в нейния процесуален аспект, което не може да бъде преодоляно, тъй като съдът не притежава компетентност да измени действаща правна уредба. Ответникът претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение. Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: На първо място, настоящият състав на ВКС намира за неоснователно твърдението на ответника за нередовност на молбата за отмяна, доколкото на съдът е служебно известно, че решение от 30.05.2023г. по дело Станеви срещу България на ЕСПЦ по жалба № 56252/14г. е окончателно, като съдържанието на представеното решение съответства на служебно изпратения на ВКС препис от решението от Министерство на правосъдието на ВКС, качен на вътрешната страница на съда. С решение № 1655/04.07.2019г. по гр. д. № 1272/2019г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 14.12.2018г. по гр. д. № 10237/2013г. на Софийски градски съд за отхвърляне изцяло на иска на молителя по чл.226, ал.1, вр. чл.257 КЗ /отм./ срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Цветомир Ц.. С решение от 30.05.2023г. по дело С. срещу България на ЕСПЦ по жалба № 56252/14г. е прието, че не е осигурена ефективна система от мерки за обезщетяване в случаите на причинена смърт по непредпазливост от водач, който е бил в съС.ие на невменяемост, в нарушение на разпоредбите на чл. 13 от на КЗПЧОС и на чл.1 от Протокол № 12 към нея. Молбата по чл.303, ал.1, т.7 ГПК е неоснователна, предвид следното: Предпоставките за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение са: 1/ влязло в сила решение на националния съд по гражданско / търговско дело, в което не е взета предвид КЗПЧОС или ако е взета предвид, не е установено нарушение по нея; 2/ окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от Република България нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, което решение на ЕСПЧ е постановено по жалба на страната по приключилото дело пред националния съд, чиято отмяна се търси; 3/ неотстранени от държавата последици от установеното нарушение с решението на ЕСПЧ и възможност последиците да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото. За да се осъществи фактическият състав на чл. 303 ал.1 т.7 ГПК е необходимо ЕСПЧ да е установил допуснато нарушение на КЗПЧОС във връзка с решаване на конкретното гражданско / търговско дело, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК не предвижда възможност да бъде отменено влязло в сила решение поради нарушение на ЕКПЧ, установено по друго дело, разглеждащо идентичен въпрос. В решението по Станеви срещу България не е констатирано нарушение на ЕКПЧ по делото на Т. Ц. Д., по което е постановено влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна. С оглед горното, не е налице основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.7 ГПК, поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изхода на спора, на ответника, на основание чл.78, ал.8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия