Решение № 12903 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7264/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. К., от гр. София, чрез процесуалния й представител адвокат Н. Кръстева, против решение 12884/11.04.2025 г., постановено по адм. дело 207/2025 г. по описа на Административен съд-София град, Второ отделение, 52-ри състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед ЖН-04-11/12.11.2024 г. на кмета на район "Красно село" при Столична община. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Красно село" при Столична община, редовно призован, не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-София град е образувано по жалбата на С. П. К., срещу заповед ЖН-04-11/12.11.2025 г. на кмета на район "Красно село при Столична община, с която на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, Наредбата/, оспорващата е настанена в самостоятелно, различно от ползваното от нея към момента на издаване на акта, по-малко общинско жилище, находящо се на адрес гр. София, [адрес], със застроена площ 24.10кв.м и жилищна площ 15.18кв.м, състоящо се от стая, антре и сервизни помещения. Заповедта е издадена въз основа решение на Комисията по чл. 10 от Наредбата, взето по протокол 34/06.11.2024 г., за пренастаняването й като едночленно семейство, от [адрес], в [жк] на гр. София /с площ от 74кв.м/, ползвано при условията на "сънаемателство" - с общо ползване на кухня и сервизни помещения с трето за настоящия спор лице /В. К., която междувременно е починала/, в горепосоченото жилище в гр. София, на [адрес]. Предвид данните от приобщените по делото документи, обосновано съдът приема, че са били налице фактическите и правни основания за постановяването на атакуваната заповед от 12.11.2024 г. на кмета на район Красно село при Столична община, която освен издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, се явява постановена в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Отчетено е, че предходно ползвания от жалбоподателката имот-общинска собственост, с оглед площта му, съществено надвишава жилищните й нужди след прекратяването на сънаемателството, докато предоставеното й с оспорения акт самостоятелно жилище, изцяло отговаря на изискването по чл. 17 НРУУРОЖТСО /норма за жилищно настаняване на едночленно семейство - до 25кв.м жилищна площ/. Още повече, че чл. 23 от Наредбата изрично предвижда възможността за пренастаняване на лице при изменение на обстоятелствата, водещи до промяна на жилищните нужди, както и че ако не постъпи молба за пренастаняване от наемателя, в установения по ал. 2 на чл. 23 НРУУРОЖТСО, срок, съгласно ал. 3 на същия текст, пренастаняването се извършва служебно, по инициатива на органа по настаняването, какъвто в случая се явява кмета на район "Красно село" при СО. В този смисъл, установеното от фактическа страна, което изпълнява тази хипотеза, налага несъмнен извод за законосъобразността на обжалваната пред АССГ заповед, респективно - за правилността на съдбеното решение. Следва да се отбележи, че правилно са приети за неотносими към дължимата от съда преценка, твърденията на С. К. за недостатъчната площ на имота, неудобствата, които пренастаняването й създава, и тези, относно здравословното й състояние. Противно на оплакванията в касационната жалба, оспореният административен акт е издаден при изяснена фактическа обстановка, за установяване на която в хода на административното производство, а впоследствие - и пред административния съд, са събрани всички допустими, необходими и относими доказателства, правилно интерпретирани от първата инстанция, постановила решение в съответствие с приложимия закон. По изложените съображения съдебният състав приема, че атакуваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и предвид своевременно заявеното от ответната страна, искане за присъждане на разноски, С. П. К. следва да бъде осъдена да заплати на Столична община сумата от 100лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение, в определен от настоящия състав размер, за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,