Решение № 252 от 21.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2013 г.

Решение № 252 от 21.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 62361/28.05.2013 г. на М. Г. Д., чрез процесуален представител адв. А. Ч. срещу решение от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1500/2011 г. на Софийски градски съд/СГС/. Ответникът по молбата "У. Б."-АД, чрез процесуален представител адв. И. И. с писмено възражение я оспорва. Изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима, а в случай, че се приеме допустимост- че е неоснователна. ВКС, състав на III г. о., за да се произнесе, установи следното: Молбата е допустима, като подадена от надлежна страна- жалбоподател в производство по чл. 435, ал. 2 ГПК, срещу съдебен акт, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 307 ГПК, при наличие на правен интерес същият да се атакува по реда на отмяната. Според разрешенията, дадени в ТР № 90/1.11.1972 г. ОСГК, които не са загубили значение, действията на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан на недвижим имот, както и решенията на съда по обжалването им, могат да бъдат атакувани по реда на отмяната. По отношение на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК съдът намира, че молбата за отмяна не е преклудирана, с оглед твърденията на молителката, че през м. май 2013 г. се е снабдила с представените писмени доказателства, установено от датата на издаването им-10.05.2013 г. Предмет на молбата за отмяна е цитираното решение, с което е оставена без уважение жалбата на молителката срещу постановление за възлагане на недвижим имот- апартамент, нейна собственост, намиращ се на посочен адрес в [населено място], постановено по изп. д. № 20094404011538 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С. Я., рег. № 844 на К. на частните съдебни изпълнители, както и искането й за спиране на изпълнението по посоченото изп. дело, по реда на чл. 438 ГПК. Съдът е приел, че апартаментът не е несеквестируем, тъй като молителката е притежавала към момента на вписване на възбраната- 7.10.2009 г., освен него и 1/4 идеална част от къща и два апартамента, намиращи се в [населено място]. Направил е извод, че дори да е бил единствен имот за молителката, неговата несеквестируемост е отпаднала съгласно чл. 445, ал. 1 ГПК с учредяването върху него на ипотека в полза на "Банка Д."-ЕАД, която се счита присъединен кредитор в изпълнителното производство. Приел е, че апартаментът е възложен на най-високата предложена цена и че са спазени изискванията на чл. 483 и сл. ГПК. В молбата за отмяна се релевира основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителката твърди, че се е снабдила с нови писмени доказателства, които не са й били известни и с които не е разполагала по време на процеса. Това са удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице изх. № № 399,400 и 401/2013 г. на Агенция по вписванията-гр. Д., обхващащи период от десет години и от които е видно, че молителката не е притежавала посочените в атакуваното решение имоти. Твърди, че "Банка Д."-ЕАД не е взискател и не е конституирана като участник в производството по изпълнителното дело. В съдебно заседание заявява, че 1/4 идеална част от къща в [населено място] е придобила по наследство след смъртта на баща си, който е починал на 26.11.2004 г. Моли да бъде отменено атакуваното решение. Разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Представените от молителката писмени доказателства не са от такъв характер. Удостоверенията, на които тя се позовава, се издават по искане на заинтересования . С тях тя е могла да се снабди и в хода на делото по обжалване действията на съдебния изпълнител, тъй като се отнасят за предходен изминал период от десет години. Освен това същите не са от значение за делото, тъй като не водят до различни правни изводи по спора. За да не бъде възложеният имот единствен за молителката е достатъчно притежанието и само на 1/4 идеална част от къща. Освен това възложеният имот е ипотекиран, ипотекарният кредитор се счита присъединен взискател по изпълнителното дело по силата на чл. 459, ал. 2 ГПК . С оглед и на това обстоятелство възложеният имот не може да се счита за несквестируем. Поради изложеното настоящият състав на ВКС, III г. о.