Решение № 10376 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7533/2011 г.

Решение № 10376 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7533/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Марияна Минчева Атанасова, от гр. София, против решение № 439 от 02.02.2011 г., постановено по адм. д. № 1566/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - началникът на Дирекция за национален строителен контрол не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Марияна Минчева Атанасова против заповед № РД-15-0129/29.01.2010 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган - началника на Дирекция за национален строителен контрол, съгласно правомощията му по чл. 6, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на дирекцията, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторката е работила на длъжност "старши инспектор" в сектор "Строителен контрол", Столичната дирекция за национален строителен контрол. Служебното правоотношение на Марияна Минчева Атанасова е прекратено след като органът по назначаването, в съответствие с приемането с ПМС № 5/20.01.2010 г. на Устройствения правилник на дирекцията, на 26.01.2010 г. е утвърдил длъжностно разписание, съобразно което съществуващите 20 бр. за длъжността "старши инспектор" са намалени на 18 бр. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Атанасова, като независимо, че длъжността е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, то са намалени бройките, определени да изпълняват длъжността. При тези данни правилно е прието, че е налице реално съкращаване на заеманата от касаторката длъжност. Първоинстанционният съд е обсъдил действащото и предходното длъжностни разписания, както и приетата съдебно-икономическа експертиза и е направил обоснован извод, че в случая е налице реално намаление на щатните бройки предвидени за конкретната длъжност "старши инспектор". При реално извършване на структурни промени въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е как и кои лица и на кои длъжности съобразно новосъздадената структура да бъдат съкратени. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката е законосъобразен. Доводът на касаторката за незаконосъобразност на оспорената заповед поради факта, че не е извършен подбор, са неоснователни. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не е налице задължение на органа по назначаването да извършва подбор. Неоснователни са и доводите, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Законосъобразно съдът е приел, че в случая е приложима нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл регламентираща съдържанието на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, която е специална спрямо общата норма на чл. 59, ал. 2 от АПК и като такава е приложима относно формата на заповедите, с които се прекратява служебно правоотношение. При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността фактическото основание за издаване на заповедта е посоченото правно такова - при съкращаване на длъжността. Неоснователни са доводите, че по делото не е представено утвърдено длъжностното разписание. Последното е приложено на л. 47 в делото и е утвърдено изрично от органа по назначаването. Противно на твърдяното в касационната жалба за последния не съществува задължение да връчва препис от длъжностното разписание на държавната служителка. Фактът дали на жалбоподателката са изплатени дължимите обезщетения при прекратяване на служебното й правоотношение е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, предмет на съдебно оспорване. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, е упражнено законосъобразно. Твърденията за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са декларативни, без да се сочат конкретни нарушения на първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,