Решение № 13542 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Терентиева чрез адвокат В. Иларева против решение 3972 от 17.07.2020г. по адм.дело 4375/2020г. на Административен съд София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед 5364з-892 от 30.04.2020г. на Директора на Диреция Миграция за продължаване принудителното й настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци за срок от шест месеца, считано от 9.05.2020г. Прави възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК.

Ответната страна Директор на Дирекция Миграция при МВР изразява чрез юрисконсулт Г. Миланова писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че касационната жалбаподателка е влязла в страната и е незаконно пребиваваща на територията й. Попада в хипотезата на чл.44, ал.8 ЗЧРБ, тъй като е с неустановена самоличност, няма документ за задгранично пътуване и цялостното й поведение сочи, че има реална опасност да се укрие. В този смисъл наложената принудителна административна мярка е пропорционална и адекватна за конктретния случай.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Л. Терентиева (вписала се, като лице без гражданство) чрез адвокат В. Иларева против заповед 5364з-892 от 30.04.2020г. на Директора на Диреция Миграция за продължаване принудителното й настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци за срок от шест месеца, считано от 9.05.2020г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо нея принудителна административна мярка, но не по-късно от 9.11.2020г.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност, поради наличие на отменителните основания по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 АПК. Те са изключително подробно мотивирани. За установяване на твърдяните в жалбата обстоятелства, към нея е приложена Справка Рег. 119437 от 18.10.2019г. на Посолството на Руската Федерация в Република България, удостоверяваща, че Терентиева Л. не е придобила гражданство на Руската Федерация и съгласно законодателеството й не се явява гражданка на Руската Федерация.

Към делото е приложена вцялост административната преписка, съдържаща същата справка, която е приложена и към жалбата л.22 от делото. Въз основа на писмените доказателства в административната преписка, съдът подробно е изложил в тяхната хронологична последователност фактите:

1. Издадена от Началника на сектор Незаконна миграция в отдел Миграция при СДВР заповед УРИ 5392 ПАМ-283 от 9.05.2019г., с която на основание чл.41, т.1 ЗЧРБ на Терентиева Л. е наложена принудителна административна мярка връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Административният орган е допуснал предварително изпълнение на заповедта.

2. На същата дата същият административен орган е издал втора заповед УРИ 5392-284, с която на основание предходната заповед и чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 ЗЧРБ, е настанил принудително чужденката в Специален дом за временно настаняване на мчужденци София за срок не повече от 6 месеца от датата на фактическото настаняване.

3. Чужденката е подала пред Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет молба за предоставяне на международна закрила. С решение от 28.06.2019г. на нейния председател е отхвърлена молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут.

4. Непосредствено след настаняването й още на 10.05.2019г. чужденката е подписала идентификационен формуляр, както и Декларация за доброволно връщане. Незабавно са предприети мерки за издаване на документ за пътуване. Действията са в периода 14.05.2019г. 21.10.2019г., включващи срещи с представители на Консулския отдел в Посолството на Руската Федерация. Те са прилючили с издадената справка, че Л. Терентиева не е гражданин на Руската Федерация.

5. В резултат на предприетите действия, е изготвена докладна записка от 27.10.2019г. от полицейски инспектор, че има възможност за продължаване на процедурата по извеждане от страната в изпълнение на наложената ПАМ, поради което се предлага продължаване на срока на принудителното настаняване, считано от 9.11.2019г. до 9.05.2020г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената ПАМ. Началникът на отдел ПАМ е направил предложение от 7.11.2019г. за удължаване срокът на принудителното настаняване.

6. На 7.11.2019г. е издадена заповед 5364з-2182, с която на основание чл.44, ал.8, изр.трето ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на чужденката в СДВНЧ до отпадане на пречките по изпълнение на наложената ПАМ, но не по-късно от 19.05.2020г.

7. Заповедта е обжалвана пред АССГ и по жалбата е образувано адм.дело 13589/2019г. Същото е приключило с решение 832 аг 12.02.2020г. за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Това решение е обжалвано от Терентиева пред Върховния административен съд, пред когото е образувано на 25.06.2020г. адм.дело 6387/2020г. С подаването на касационната жалба е продължена висящността на спора за законосъобразност на заповедта за продължаване на принудителното настаняване от 7.11.2019г.

8. На 8.01.2020г. чужденката е подала заявление за предоставяне на статут на лице без гражданство.

9. На 14.04.2020г. е съставена докладна записка от полицейския инспектор за изготвяне на предложение за продължаване на срока на принудителното настаняване. Предложението е направено на 30.03.2019г.

10. Въз основа на него е издадена оспорената заповед 5364з-892 от 30.04.2020г. С нея на основание чл.44, ал.8, изречение трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на Терентиева в СДВНЧ с 6 месеца, считано от 9.05.2019г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената ПАМ, но не по-късно от 9.11.2020г. Самата заповед не съдържа мотиви, но те могат да се изведат от предложение Рег. 5364р 7921 от 30.04.2019г. Според административния орган по отношение на чужденеца не могат да бъдат приложени обезпечителните мерки, посочени в чл.44, ал.5, т.1, т.2 и т.3 ЗЧРБ. Посочено е още, че е установена хипотезата на чл.44, ал.6 от закона, тъй като все още има опасност чеждунецът да се укрие. На трето място е отново констатирано, че пречка за изпълнението на наложената ПАМ връщане до страна на произход, се явява липсата на валиден документ за задгранично пътуване и забавяне при получаването на такъв от компетентните власти на Руската Федерация в изпълнение на Споразумение за реадмисия.

Административният орган е постановил заповедта за продължаване на принудителното настаняване не в хипотезата на чл.44, ал.6, доколкото липсват мотиви за налична опасност от укриване, тъй като не е изследвана, която и да било от хипотезите, уредени в § 4в ДР на ЗЧРБ, представяща дефиниция на понятието вероятна опасност от укриване. Издал я е на основание чл.44, ал.8, изречение трето от закона. Това нормативно предложение овластява директора на дирекция Мирация да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване, когато има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане и то с изричната уговорка, че това е по изключение.

Първоинстанционният съд е бил задължен да изследва наличието/липсата на предпоставките в тази разпоредба, вписана, като правно основание за издаването й. Липсата на подобен анализ се квалифицира от касационната инстанция, като съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението се задълбочава още повече от факта, че съдът напълно е пренебрегнал и игнорирал възраженията за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, въведени от жалбоподателката. В жалбата се съдържат редица доводи за допуснато от директора на дирекцията нарушение на материалния закон. Първата група от тях касаят погрешното прилагане на изречение трето на чл.44, ал.8. В тази връзка страната обосновова пространно твърдението си за наличие на хипотезата, уредена в последното изречение на същата алинея, а именно, че конкретните обстоятелства (описани в жалбата) установяват категорично липса на разумна възможност, както по правни, така и по технически (здравословни с оглед пандемията) причини за принудителното извеждане на чужденката. Втората група възражения касаят доводи за допуснато нарушение на задължението на административния орган да прецени и обстоятелствата по чл.44, ал.2 ЗЧРБ и конкретно спецификата на жалбоподателката, като уязвимо лице по смисъла на §4б ДР на ЗЧРБ. Така допуснатите от съда нарушения са повлияли върху правилността на решението и съставляват отменително основание по смисъла на чл.209, т.3 АПК Решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи още три обстоятелства: Първото от тях е постановяването на решение 9874 от 20.07.2020г. поправено с решение 10437 от 29.07.202г. по адм.дело 6387/2020г. на ВАС, четвърто отделение. С тях е отменено решение 832 от 12.02.2020г. по адм.дело 13589/2019г- на АССГ и по същество е отменена заповед УРИ 5364з-2182 от 7.11.2019г. за продължаване на принудителното настаняване на жалбоподателката за срок от шест месеца, но не по-късно от 19.05.2020г. Второто е признанието, направено от процесуалния представител на касационната жалбоподателка в писмената защита, че от 17.08.2020г. тя е освободена от СДВНЧ. Третото е, че с уведомително писмо от 15.10.2020г. от дирекция Миграция МВР се удостоверява наличието на разрешение за постоянно пребиваване в Република България и вписването й в регистрите на населеното място. Тези три обстоятелства не водят до отпадане на правния й интерес от оспорване на заповедта за продължаване на срока на принудителното й задържане, тъй като касае правото й да потърси обезщетение.

С оглед прилагането на разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК, равноски за това производство не се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение