Решение № 11950 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13249/2018 г.

Решение № 11950 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13249/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Калоянов, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Чернаев, против решение № 2953/2.05.2018 г., постановено по адм. дело № 13602/2017 г. на Административен съд – София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ)"Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, предприета на 22.11.2017 г. спрямо автомобил марка "Субару", модел "Аутбек" с рег. [рег. номер на МПС], паркиран на ул. "Солунска" № 2 в София. По наведени доводи за нарушения на материалния закон, за допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество. По делото е постъпила и частна жалба от касатора против определение № 6107/4.10.2018 г. по адм. дело № 13602/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането на Калоянов за изменение на решение № 2953/2.05.2018 г. по адм. дело № 13602/2017 г. в частта за разноските. Ответникът – шофьор на платформа – длъжностно лице към "Център за градска мобилност" ЕАД /ЦГМ/, оспорва жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира и двете жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. По подадената касационна жалба: Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд София е приел за установено от фактическа страна, че на 22.11.2017 г. автомобил марка "Субару", модел "Аутбек" с рег. [рег. номер на МПС] е паркиран на ул. "Солунска" № 2 в София, за което е направен снимков материал и е съставен протокол, в който е констатирано, че процесният автомобил е паркиран в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркираното МПС. Предвид констатираните факти е разпоредено репатриране на автомобила. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган – шофьор на платформа – длъжностно лице към "Център за градска мобилност", който е надлежно оправомощен и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата за движение при наличие на пътен знак В 28, забраняващ паркирането, като забраната не се отнася единствено за лица, имащи право да ползват служебен абонамент и при наличието на табела Т 17, указваща принудителното преместване на неправилно паркиралите автомобили. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Именно втората хипотеза е обективирана в случая. От снимките, приложени по делото ясно се вижда, че автомобилът е паркиран на място, където е забранено паркирането/ поставен е пътен знак В 28 и което е обозначено с табела Т 17, указваща принудителното преместване на неправилно паркираните превозни средства. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни и обосновани и не противоречат на ангажирания доказателствен материал. Преценявайки законосъобразността на акта съдът е отчел, всички релевантни факти, в резултат на което е стигнал до правилни правни изводи. Видно от приложените в административната преписка доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. За налагането на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП няма законово изискване за писмена форма на волеизявлението, с което се налага мярката. След като няма изискване за писмена форма, следователно няма и изискване за мотивиране на мярката. Ето защо не е налице нарушение, изразяващо се в дописване на мотивите на акта от страна на съда. Предвид изложеното оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. По подадената частна жалба: Разгледана по същество, същата е основателна. Основателно е възражението, че договорът за правна помощ е сключен между ЦГМ и представляващия дружеството. А страна по делото е не ЦГМ, а шофьор на платформа – длъжностно лице към ЦГМ. Следователно претендираните съдебни разноски не са направени от страна в съдебното произвдство. Съгласно разпоредбата на чл. 143 АПК право на разноски имат само и единствено страните в съдебното производство. Ето защо като е присъдил на ответника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева и като е отказал да изменени решението в частта за разноските, АССГ е постановил своето определение в нарушение на материалния закон. Предвид горното същото следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което молбата за изменение на решение № 2953/2.05.2018 г. по адм. дело № 13602/2017 г. в частта за разноските бъде уважена, и решението бъде изменено в частта за разноските като претенцията на ответника за присъждане на разноски бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното по-горе неоснователна е и претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски и за настоящата съдебна инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо и пр. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,