Решение № 10313 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2864/2013 г.

Решение № 10313 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2864/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Димитър Николаев Димитров от София, против решение № 7186/21.12.2012 г., постановено по а. д. № 9955/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена като неоснователна жалбата на Димитров срещу решение № 1799/26.07.2012 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, в частта му относно отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по негово заявление с вх. № 94-00-203/17.07.2012 г. Ответната страна - Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалните си представители - юрк. Бончева и юрк. Райкова, оспорва касационната жалба и моли оставяне в сила на решението. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба е правният извод на съда, че дипломите за висше образование и докторат на председателя на комисията - не са "лични данни" по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗДОИ. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, и същото не е в противоречие с материално правните норми на ЗДОИ. Неоснователно е твърдението на касатора, че настоящата инстанция е длъжна да преразгледа въпроса за родовата подсъдност на спора по който е образувано делото. Този въпрос е разрешен с влязло в сила определение № 12684/15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 12265/2012 г. По самия правен спор. По принцип, образователният ценз на лицата, работещи на ръководни длъжности в КРС е обществена, а не лична информация. Притежаваното образование на лица, заемащи ръководни длъжности не попада в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, съгласно който "лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. Степента на притежавано образование в преобладаващите случаи е изискване за заемане на определена длъжност. С наличието или липсата на определено образование не се идентифицира и не може да бъде идентифицирано конкретно лице по смисъла на Закона за защита на личните данни, имащ за цел да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Очевидно вида образование не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт. В конкретния случай обаче, както правилно сочи и първоинстанционния съд, със заявлението за достъп не се иска посочване на вида и степента на образование на председателя на КРС - а се иска препис от дипломите му за образование и придобит "докторат". В този порядък исканият достъп до обществена информация засяга лични данни, тъй като заявителя не поставя въпроса изобщо за притежаваното от председателя образование /информацията за което е публично оповестена на електронната страница на комисията/. С оглед на изложеното обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС