Решение № 8818 от 11.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Морско рибарско сдружение Свети Яни [населено място], против Решение 1959/09.12.2021 г., постановено по административно дело 603/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Заповед РД-01-103/17.02.2021 г. на Кмета на Община Царево, нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразна или прогласи като нищожна процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Стоянов и от адвокат Ножарова, които молят да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна Кмета на Община Царево, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първостепенният съд е отхвърлил подадената жалба, развивайки съображения за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение относно категорията на процесния строеж, които обуславят компетентност на административния орган. Не се споделя обаче извода на съда относно спазване на законоустановената форма на заповедта и по-конкретно, настоящият съдебен състав счита, е налице съществен порок във формата й, изразяващ се в несъответствие между мотивна и разпоредителна част, водещ до невъзможност да се определи конкретния предмет на разпореденото с нея задължение, както и на относимите към него факти. Това нарушение възпрепятства решаването на спора по същество посредством извършване на преценка за материална законосъобразност на заповедта. В мотивите на оспорената заповед строежът е описан по следния начин : оформени са две места за спускане и издърпване на лодки чрез стълби от метална конструкция, които започват от ПИ 66528.3.297 стигащи до изградена дъсчена платформа и дървена скара за спускане и издърпване на лодки и второ стълбище, изградено от камък, по което се стига до съоръжение стоянка с метален хелинг подемник за лодки, изпълнено от метална конструкция. С разпоредителната част на заповедта е наредено премахване на строеж Дървени стълби, тераса и хелинг. От това съдържание на административния акт не става ясно кои са конкретните обекти, подлежащи на премахване. Разпоредено е премахване на дървени стълби, каквито липсват описани в мотивите на заповедта и в предхождащия я констативен акт. Освен това в мотивите става въпрос за две различни стълбища, изградени на различни места в имота и от различна конструкция, а в диспозитива са посочени само едни стълби. Неяснота съществува и относно останалите обекти в мотивите е посочена дъсчена платформа и дървена скара, до които водят едните стълби и стоянка с метален хелинг, до която водят вторите стълби, докато в диспозитива на заповедта е разпоредено премахване на тераса и хелинг. Тези несъответствия между мотиви и разпоредителна част, въвеждат основателно съмнение относно индивидуализацията на строежа. Незаконният строеж, респективно неговите части, следва да са конкретизирани точно по вид, параметри, обем, характеристики и местоположение, тъй като в противен случай възниква съмнение относно това кой обект/обекти ще подлежат на принудително изпълнение при влизане в сила на заповедта. При недостатъчна индивидуализацията на строежа, разпореден за премахване, е налице съществен порок на заповедта неясен предмет на премахване, което води до нейната незаконосъобразност само на това основание. В настоящия случай е налице такава неяснота, поради което заповедта подлежи на отмяна. Като не е съобразил допуснатото нарушение във формата на заповедта в изложения по-горе смисъл, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени Заповед РД-01-103/17.02.2021 г., издадена от Кмета на Община Царево. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, които са в доказан размер от 7750 лева, от които 370 лева за държавна такса и 7380 лева, платени за адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в пълния му размер, предвид липсата на възражение за прекомерност от ответната страна, направено до приключване на настоящия процес. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,