Решение № 5767 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2010 г.

Решение № 5767 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Веселин Илиев - Севен", срещу решение № 4 от 2.03.2010 г., постановено по адм. дело № 673/2009 г. по описа на Административен - Враца, с което е обявена за нищожна заповед № 304 от 16.05.2009 г., издадена от Областния управител на област Враца. В касационната жалба не са изложени конкретни отменителни основания, а доводи относно законосъобразността на административната заповед, като са цитирани касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Областният управител на област Враца, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Ответната страна - Окръжна прокуратура - Враца, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145, ал. 1 АПК и образувано по протест на Окръжна прокуратура - Враца съдът е обявил нищожността на заповед с № 304 от 16.05.2009 г. на областния управител на област Враца, с която е разрешена продажбата на ЕТ "Веселин Илиев - Севен" на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ 103,10/1065 кв. м идеални части от застроен поземлен имот с идентификатор № 12259.1021.327 по кадастралната карта на гр. Враца, целият с площ 1065 кв. м с трайно предназначение на територията: ниско застрояване, находящ се в гр. Враца, ул. "Васил Кънчов". Постановено е продажбата да бъде извършена по реда на чл. 44, ал. 2 от Закона за държавната собственост. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че обжалвания индивидуален административен акт е постановен в нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДС. Постройката, която е разположена върху процесния имот частна държавна собственост не е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не са налице материалноправните предпоставки на горепосочената разпоредба от ЗДС. Съдът е приел също, че допуснатите нарушения са токова тежки, че водят до нищожност на оспорения акт. Решението е правилно. Съдът, въз основа на представените по административната преписка писмени доказателства, правилно е установил фактическата обстановка по делото. Административното производство е започнало по молба на касационния жалбоподател с вх. № 7 000-78/7.05.2009 г., съдържаща искане за закупуване на недвижим имот частна държавна собственост, описан в АЧДС № 2613 от 30.12.2008 г., върху който е разположена "сграда за търговия" с площ от 24 кв. м на ЕТ "Веселин Илиев - Севен" гр. Враца. Към искането е приложено разрешение за строеж № 205/8.07.1991 г., издадено на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ от Началник "АБ" при ОНС - Враца, с което е разрешено на Веселин Генадиев да построи временен павилион върху земя частна държавна собственост, договор за покупко-продажба на "търговски обект", констативен нотариален акт, скица, удостоверение за данъчна оценка на имота, както и удостоверение за актуално състояние на ЕТ "Веселин Илиев - Севен". При тези данни по делото, съдът подробно е обсъдил правилата за продажба на имоти частна държавна собственост - без търг или конкурс. Съобразил е нормата на чл. 44, ал. 2 ЗДС, която създава облекчен режим за продажба на земя частна държавна собственост без търг или конкурс за собственика на законно построена върху нея сграда. При тази нормативна уредба административният съд обосновано е приел, че за да бъде уважено искането на молителя - настоящ касатор, следва същият да докаже, че е собственик на законно построена сграда в имота. Изводът на съда, че този факт не е доказан, е законосъобразен. Правилен е също така направеният от съда извод, че в конкретния случай не се касае за "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а за "преместваем обект" по чл. 120 от ППЗТСУ (отм.). С оглед на това законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 44, ал. 2 от ЗДС - не е доказано, че молителят е собственик на законно построена върху държавния имот сграда, каквото е законовото изискване. Съображенията на АС - Враца във връзка с непротивопоставимостта на представения по делото договор за покупко-продажба на "търговски обект" на собственическите права на държавата, както и по отношение на действието на констативния нотариален акт, се споделят напълно от настоящата инстанция. Ето защо, достигайки до извода за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, водещ до неговата нищожност, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Събрани са и обсъдени всички необходими доказателства относими към спора, поради което не са налице основанията за отмяната му и следва същото да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение