Решение № 8113 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2010 г.

Решение № 8113 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс 8 АПК/ и е образувано по касационната жалба на Областен управител на област София против решение от 1.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1673 по описа за 2001 г. на Софийски градски съд, Административно отделение. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Борд на чуждестранните мисии при МЕЦД - Ню Йорк чрез процесуалния си представител оспорва допустимостта на касационната жалба, поради нейното просрочие, алтернативно се изразява становище и за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за недопустимост на касационната жалба като просрочена и алтернативно становище за нейната основателност. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, но в срока по чл. 211 от АПК, поради което същата е допустима. Видно от приложената разписка, решението на Софийски градски съд, с което мълчаливият отказ на областния управител по заявление № РД-97-00-5139/16.11.1998 г. е отменен и е признато право на обезщетение за посочените в решението одържавени и отнети имущества в полза на Борда на чуждестранните мисии при методистко епископално църковно дружество - Ню Йорк, е съобщено на областния управител на област София на 12.03.2010 г. Срокът за обжалването му е изтекъл на 26.03.2010 г. - петък /присъствен ден/, а касационната жалба е депозирана в деловодството на СГС, на 29.03.2010 г. /понеделник/. Към касационната жалба се прилага пощенски плик с клеймо от 26.03.2010 г. за изпращане на жалбата от областната управа до СГС, поради което следва се приеме, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима. С обжалваното решение СГС, Административно отделение е отменил мълчаливия отказ на областния управител да се произнесе по искането за обезщетение по реда на ЗОСОИ по заявление № РД-97-00-5139/16.11.1998 г. и е признал правото на касационния жалбоподател на обезщетение за посочените в решението одържавени по ЗОЕГПНС апартаменти - общо 4 броя, на адрес гр. София, ул. "Раковска" № 86, ведно с прилежащите избени помещения, идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, чрез жилищни компенсаторни записи. В мотивите си е посочил, че тези имоти са одържавени по реда на ЗОЕГПНС, който попада в приложното поле на ЗОСОИ и липсват доказателства касационният жалбоподател да е бил обезщетен. За останалите, посочени в заявлението имоти съдът е отхвърлил жалбата, но касационната жалба против решението в тази част не е подадена. Основното възражение против правилността на решението касае признатата на областния управител компетентност да се произнесе по претенциите за обезщетение. Твърди се, че тъй като касационният жалбоподател е юридическо лице с регистрация в САЩ, претенцията е следвало да се предяви в САЩ, съгласно чл. 1, т. 2, подточка "б" от Спогодбата между правителството на НРБ и правителството на САЩ относно искове на граждани на САЩ и свързаните с тях финансови въпроси от 02.07.1963 г. Изразява се становище, че обезщетяването на американската организация по силата на Спогодбата е вътрешен въпрос на САЩ, доколкото влиза в приложното поле на същата. Видно от мотивите към решение № 461 от 26 април 2007 г. по гр. д. № 169 по описа за 2006 г. на Върховен касационен съд, постановено от касационната инстанция в спора по чл. 7 от ЗВСВОНИ, заведен от касационния жалбоподател против физическите лица, придобили имотите, предмет на одържавяване по ЗОЕГПНС, чието обезщетяване е предмет на на настоящото производство, ВКС е изразил становище по допустимостта на претенциите по отношение на одържавеното имущество на касационния жалбоподател, с оглед приложимостта на Спогодбата. Съдът е приел, че Спогодбата не намира приложение по отношение на всички възможни претенции за обезщетение на граждани на САЩ. Тя има за предмет искове, които са предявени пред правителството на САЩ. Реституционната претенция на касационния жалбоподател, според ВКС попада в приложното поле на ЗВСВОНИ, тъй като чл. 3, ал. 2 урежда възстановяването на собствеността на всички юридически лица, отнета по начина, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, като в обхвата на чл. 1 попада и ЗОЕГПНС. Предвид обвързващия характер на мотивите досежно изключване на възможността в отношенията по възстановяване на собственост и обезщетяване / като това обстоятелство е изцяло във връзка с невъзможността имуществото да се възстанови реално в реституционното производство/ да се приложи изцяло Спогодбата от 1963 г., както и възможността реституционните претенции да се разгледат пред компетентните органи и по реда на ЗВСВОНИ, настоящата инстанция, намира че възражението в касационната жалба е неоснователно. Член 1 от ЗОСОИ сочи, че законът се издава в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от ЗВСВНОИ с цел обезщетяване на собствениците, чиито имущества не могат да се върнат реално, поради обстоятелствата, посочени в чл. 2. Обезщетителното производство по ЗОСОИ е обвързано с проведеното реституционно производство по ЗВСВОНИ и е последица от него. Ето защо въпросът за приложимостта на Спогодбата в отношенията между касационния жалбоподател и държавата в реституционното производство, решен от ВКС, има пряко отношение в настоящото обезщетително производство. Правилно първоинстанционният съд е счел претенцията за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за допустима и я е разгледал по същество. По въпроса за нейната основателност, разрешен в обжалвания съдебен акт, няма наведени касационни оплаквания. Въпреки това, с оглед нормата на чл. 218 от АПК, съдът намира че решението на СГС е правилно и е постановено в съответствие с приложимия материален закон. правилни са изводите на съда за наличие на основания за обезщетяване на касационния жалбоподател за одържавеното по реда на ЗОЕГПНС имущество. Недвижимите имоти, предмет на обезщетяване са били одържавени по реда на закон, попадащ в приложното поле на ЗВСВОНИ, и обезщетение за тях не е било изплатено. По тази причина изводите, че имуществото е отнето - приложима норма на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВНОИ, води до допустимост и основателност на претенцията за обезщетяване. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че решението на Софийски градски съд следва да се остави в сила, поради което и